Архив за етикет: родина

На опашка за своето дете

rontgen_wilhelm_sПрез 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Научете се от птиците

Един естествоизпитател хванал едно пиле, което не можело още да лети и го отнесъл на две хиляди мили от родното му място. Птичето пораснало и когато го пуснали на свобода то се върнало в родината си.
Друг естествоизпитател донесъл в една северна страна яйце на пойна птичка, разчитайки, че когато пиленцето се излюпи ще се приспособи към местните условия и ще остане там да живее, но когато дошла есента то отлетяло на юг там, от където било донесено яйцето.
Птиците имат вграден инстинкт, на който се подчиняват. „Душата на човека по природа е християнска“ и това я влече към Бога. Само, когато има връзка с Него, тя е удовлетворена.
Безсмъртната душа на човека може да бъде наситена само от Бог. Тя е като магнитна стрелка, която постоянно се стреми към небесния полюс. Стрелката може да се отклони наляво или надясно, но привлечена от Божията любов, източник на милосърдие и състрадание, отново се движи в правилната посока.
За това научете се от птиците и познайте Господа.

Фотоилюзиите на Ерик Йохансон

Ерик Йохансон е признат майстор на фотографията и фотошопа.

Използва всички възможни средства, за да направи от една фотография нещо потресаващо.

Нищо чудно, че е най-търсеният и високо платен сред фотографите в родината си.

Млъкнете

Една вечер се отбих в клуба и заварих там пет-шест младежи, които уединени в едно ъгълче, пиеха и тихо разговаряха. Седнах при тях. След малко някой спомена името на Дечо и това накара младия човек до мен така да се разпали, че той говори, без да млъкне, цели десет минути. Говори така, както че ли темата на разговора му е много близо до сърцето. Никой не го прекъсна, всички го слушаха с интерес. Младежът сипеше похвали и думите му бяха пронизани от искрен и неудържим възторг:

– Да знаете колко е добра госпожа Димова, а какви дъщерите има само. Те живеят тук в града. Не можете да си представите с какво усърдие, с каква всеотдайност, с какво удоволствие и радост се трудят. Госпожа Димова дава уроци по музика, а дъщерите й се занимават с разни изкуства, рисуване, бродиране и ……

Аз го слушах така внимателно, както и останалите, и знаех, че казва истината и нищо не преувеличава. Но ето че той пренесе похвалите към тъй наречения глава на това изоставено семейство Дечо Димов.

Младежът продължи:

– Щастието на това семейството се помрачава само от едно, отсъствието на господин Димов. Трогателно е да видите колко го обичат и уважават. За съжаление е принуден да живее далеч от родината си.  Но голяма е мъката  и на самия Димов, който копнее за родината. Праща писма с всеки параход. Мечтае да се върне у дома през отпуската, но не може поради малката заплата. И въпреки всичко той във всяко писмо изразява надежда, че ще има щастието да си дойде със следващия параход или с по-следващия. Неговата самопожертвователност е върхът на благородството, защото като истински съпруг и баща, той се лишавал от всичко, само и само да може да изпраща на семейството всеки месец част от заплатата си. Представете си как на негово място един егоист би похарчил тези пари за пътешествие през океана.

Дотук „издържах “, но повече не можах и се намесих. Беше ясно, че младежът е зле осведомен и аз сметнах за свой дълг да му кажа истината:

– По дяволите! Това са глупости. Дечо Димов заряза семейството си, това е истината. Може и да им пише, но аз не съм луд да повярвам в това, без да съм видял писмата. Може и да жадува да се върне в родината при захвърленото семейство, но който го познава, никога няма да повярва. Обаче в едно не може да има никакво съмнение, той нито веднъж не им е изпратил дори долар и никога не е имал намерение да им прати. Той е най-презряното, най-бездушното и най-глупавото същество на тоя свят…

По нервните тръпки, които пробягаха по лицата около мен, усетих смътно, че нещо става. Причината беше в мен, но аз не знаех това.

Когато стигнах до средата на последното изречение, някой ме сграбчи за ръката и процеди в ухото ми:

— За бога, млъкнете! Този млад човек е сгоден за една от дъщерите на Дечо Димов.

Началото

За да няма гонения над евреите, те трябва да имат своя държава
Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на огромната по онова време Турска импе-
рия. Англия взима и Палестина.
Във връзка с войната Англия изпитва остра нужда от ацетон – материал, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина.
Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага проект на английския кабинет, в който се настоява Великобритания да  “ признаване Палестина за  родна земя на еврейския народ”.
На 2.XI.1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” – по името на въшния министър Балфур,
който я оповестява. В нея се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в някогашната му родина:
”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще по-
ложи всички усилия да облекчи постигането на тази цел…”, –  се казва в декларацията.
През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Турската империя. Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Пустеещите полета започват да се обработват и напояват. Залесяват се десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.
“И Аз ще върна от плен людете си Израиля; те
ще съградят запустелите градове и ще ги населят,
ще насадят лози и ще пият виното им; и ще напра-
вят градини и ще ядат плода им” (Амос 9:14). “Ще
направя и да се населят градовете и запустелите
места ще се съградят. Опустошената земя ще се об-
работи, макар да е била пуста пред очите на всеко-
го, който минаваше” ( Иезекийл 36:33)..