Късно една вечер при Мюлер, основател на домове за сираци в Бристол, дошъл един човек. При влизането си в стаята той казал:

– Съжалявам, малко късничко идвам, но моето идване не е напразно. Донесох средства за сираците.

И дал на Мюлер няколко златни монети. Когато Мюлер го попитал за името му, той казал:

– Ако това е важно за вас използвайте собствената си фамилия, но ако записвате, пишете „изпратения“ от Господа, защото наистина Бог ме изпрати.

Всички вярвали в приюта, че този човек е изпратен от Господа, тъй като тази помощ била дошла съвсем на време. Децата имали за вечеря, но закуска не можели да си позволят.

Всеки християнин Бог изпраща, за да служи на другите. Служението, което изисква Бог не се ограничава с ритуали, то се прилага цял живот и се подчинява на думите: „Послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни“.

Животът следващ Христос и живот служещ на Бога са неразделни. Да посветиш живота си на Христос, означава да Му дадеш всичко от себе си. Никой не получава награда без да изпълни предначертаното за него. Трудът ражда славата, а за подвига се принасят венци.

Срещайки се с човек, не си мисли с какво може да ти бъде полезен, а как да му послужиш. Любовта не служи на себе си, а на околните. Именно тя е същността на християнския живот.

Когато топлата южна нощ, разпръсне на черното кадифено небе безброй елмази, нестинарките запалват огън. Според народната легенда, огънят под открито небе защитава от зли сили, а ако преминеш над него ще погледнеш в друг непознат свят, където няма суета и мръсни помисли. Ще се очистиш от всичко ненужно и ще разбереш същността на нещата. За това смятат, че нестинарките могат да предсказват бъдещето.
Първо те изпадат в транс, сякаш са хвърлили невидим мост към друг свят.
Към догарящия огън пристъпят мъже и жени облечени в дълги бели ризи с икони в ръцете. Под звуците на гайда и тъпан, с отнесен поглед, те започват да танцуват върху въглените, пламтящи в тъмнината. Всеки, който види това за първи път, не може да повярва на очите си. След това няма никакви изгаряния, само пепел, която се измива с вода.
Твърди се, че танца върху горещи въглени е само част от ритуала, в който нестинарът влиза в контакт с покровители и предци. Своето изкуство те предават по наследство, от поколение на поколение. Не може да се откаже от такъв дар, защото ще навлечеш на себе си и на близките си беда.

Често мъжете, за да имат интимни отношения с представителки на прекрасния пол ги лъжат. В природата не само човек постъпва така. Ето ви един пример за измама…
Самци мухи често лъжат женските за да встъпят с тях в полови отношения. Това е заключение на шотландски изследователи от Университета на Св. Андрюс.
Известно е, че при много видове животни са налице, така наречените брачни подаръци. За насекомите обикновено това е храна или нещо символично като листата на растенията. Тези подаръци са част от ритуала на ухажването.
Проучване на биолозите показва, че мъжките мухи, често дават „фалшиви“, безполезни подаръци, които лесно добиват.
Въпреки това, след известно време женската осъзнава, че партньорът я мами и го избутва с крилата си. Но независимо от това мъжките обикновено имат време, за да се чифтосват с нея и да я оплодят. Женската успява да отблъсне лъжеца, а той забравяйки за това се насочва към следващата муха.
Учените се експериментирали като са заменили „ценния“ подарък с безполезен – памучен тампон. Установено е, че самците някак успя да измамят бдителността на женските мухи.
Забележително е, че половия акт на „честните“ самци е малко по-продължителен от този на „мошениците“.

Паметник на влюбените в света е открит в древния сицилиански град Савок, който има статус в Италия на „Град на изкуството“.
Паметникът на известния италиански скулптор Нино Укино с необичайното име Comal Amore, което се превежда като „как да обичаш“, представлява композиция от неръждаема стомана, висока четири метра и широка 8 метра, на която са изобразени двама целуващи се младежи.
По-голямата част от паметника представлява преплетени стоманени пръти, на които младежите могат да се облегнат, символизиращи силата на чувствата и непрекъснатост на връзката им.
Масата на цялата скулптура е около 500 килограма, но издържа 7 тона стоманени прътове обграждащи фигурите.
Романтична традиция да се „укрепя любовта“ по парапети на мостове, паркове и улични решетки, фенери се е появила през 2004 г., след като писателя  и сценарист Федерико Moчия, описва този ритуал в книга си „Три метра над небето“, който се радва на огромен успех в  Италия, особено сред младите хора.

Един малък сборник, озаглавен „Избрани духовни песни от Йохан Михаел Хайдн в преработка за хармониум и орган“ е издаден от Ото Шмидт в Дрезден.

В началото на сборника стои заглавието „Кво толис. Из Меса в чест на Св. Св. Кирил и Методий в до-мажор“.

Както е известно,  месата е част от Католическата литургия.  С думите „Кво толис, мека мунди“  или „Ти, който вземаш греховете на света“  започва нейната втора част „Глория“ . Тя е главен богослужебен ритуал в католическата църква. Построена е върху строго определен латински текст и регламентиран състав от музикални инструменти, предимно орган.

Във въведението на месата четем следното: „Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ в до-мажор е за четири гласа, две цигулки, четири тромпета, от които две тромби и две кларини, два тромбона, тимпани, бас и орган.

Тя е създадена през 1758 г. наред с Месата на Св. Троица в ре-мажор, която Хайдн е написал едва 17-годишен през 1754 г. за епископа на Темишоара Франц Антон ІІ. Нейната оригинална партитура е притежание на Кралската кайзерова библиотека във Виена. Всъщност това е най-старата от месите на маестрото.

Вече двайсетгодишен, през 1758 г., Хайдн постъпва на служба при епископа на Гросвардайн  Паул граф фон Гимес.

Тази творба, която има 15 части с 1329 такта, е създадена за празника на двамата солунски братя. В нея той доказва своята композиционна дарба в ролята си на капелмайстор на катедралата „Св. Ладислаус“.

Авторът е по-малък брат на Франц Йозеф Хайдн – един от тримата велики представители на виенския класицизъм заедно с Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. Той е роден на 11 септември 1737 г. в с. Рорау, Долна Австрия и е починал на 10 август 1806 г. в Залцбург. Отначало Йохан е бил ученик на своя брат, а по-късно го замества като солист и капелмайстор на епископа на Гросвардайн. От 1762 г. до края на живота си той е концертмайстор, музикален директор и органист в архиепископството на Залцбург.

Като органист, композитор и педагог, ученик на Карл Мария фон Вебер, Йохан Хайдн отразява в творбите си просветителските тенденции в културното развитие на ХVІІІ век. Създал е голям брой музикални творби;  опера, 46 симфонии, произведения за орган, камерна музика, 32 меси, 2 реквиема и др.

„Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ вероятно е най-старата засега известна музикална творба от този вид. Остава неясна причината за нейното създава, както и подробности относно интереса на двамата братя Хайдн към славянската култура.

Може би това е предизвикано от Католическата църква и предхожда с век и половина  обявяването на двамата братя за съпокровители на Европа от първия папа славянин Йоан Павел ІІ редом с основателя на западното монашество Св. Бенедикт Нурсийски.