В тази епоха на таблети, смартфони и електронни устройства, много хора все още предпочитат да четат книги на хартия. Това е един вид ритуал. Пробягват с поглед по рафтовете на книжарниците, избират подходящата книга, откриват я и вдишват аромата ѝ .
Следователно, определено количество хартиени книги ще останат в нашите домове повече от едно поколение. А правилно ли ги съхраняваме?
Враг на всяка книга е прахът, който прониква навсякъде. За това няма по-добро място за съхраняване на книги от остъклени рафтове. Всичките ценни и стари издания, трябва да се съхраняват в тях.
Книгите трябва да се пазят от прека слънчева светлина, защото цвета им избледнява с времето. Добре е книгите да се съхраняват на подходящо тъмно място.
Приблизително веднъж годишно, а ако книгите са много стари на всеки 2-3 години, е необходимо да се организира почистване на рафтовете.
Това се прави по този начин: Освобождаваме всички рафтовете от книгите, избърсваме ги, заедно с всички ниши, леко с влажна гъба, оставяме ги така за няколко часа. По това време, всички книги е добре да се изнесат на чист въздух и да се отупа леко праха от тях. След това можете спокойно да сложите книгите обратно по чистите и проветрени рафтовете.

У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

Биолози от Университета в Кънектикът установили, че мъжките колибри имат по-дълги и остри клюнове, в сравнение с женските. Причина за това е, че бързо трябва да намерят по-добре гърлото на противника си по време на сложния брачен ритуал.
Учените наблюдавали живота на миниатюрните птици в Коста Рика. В частност, те са заинтересували от брачния ритуал, в който 100 мъжки колибри се събрали около женската и така стояли и си съперничили, докато тя се заинтересувала от един от тях. Мъжките колибри използвали техните издължени клюнове „като кинжали“.
За биолозите, това не било тайна, че мъжките и женски колибри имат различни човки, но учените са предполагали, че това се дължи на хранителнителните им навици. Смятали са, че птиците се хранят с различни цветове и за това мъжките развиват с течение на времето дългите си клюнове, за да съответстват на определен цвят необходими за храна.
Хората смятат, че колибрите за красиви и нежни създания, но когато видат враждебните им отношения, едва ли вече ще мислят така.

Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.

Известната формула за предназначението на жените в консервативната система от ценности „Деца, кухня, църква“ станала още по-явна по време на формирането на Третия райх.
Нацистите постепенно изключвали жените от университетите, медицината, правото, в замяна на това организирали училища за невести.
Те подготвяли младите германки за ролята им на съпруги на ръководители на нацистката партия и СС, преподавали им домакинска работа, градинарство, отглеждане на децата.
Ученичките полагали клетва за вярност на Хитлер и обещавали да отгледат бъдещите си деца в духа на нацизма, а церемонията по бракосъчетанията се провеждали по неоезически ритуал.
Поради загубата на много мъже на фронта, правителството било принудено да върне жените във фабриките и през 1944 г. били закрити последните училища за невести.