В един един малък град имаше доста странен магазин. Там хората носеха всичко, което не им трябваше, а в замяна вземаха нещо друго. В този магазин работеше възрастен мъж, който много любезно се отнасяше към посетителите.
– Здравейте, – каза току що влязлата в магазина млада жена.
– Здравейте, – отговори възрастният мъж, – с какво мога да ви бъда полезен?
– Нали тук приемате ненужни вещи? – попита жената.
– Тук, – усмихна си мъжът, – вие можете да дадете каквото искате. А не желаете ли да си купите нещо?
– Не, благодаря. Сега нямам намерение да купувам, каквото и да било. Искам да се отърва от няколко килограма наднормено тегло, от постоянните обиди на съпруга ми, от срама за сина ми, който получава не малко двойки в училище…… С други думи имам много неща, от които бих искал да се избавя.
– Вие искате да дадете всичко това или ще оставите нещо и за себе си?
– За себе си ли? – поклати тъжно глава младата жена. – Всъщност дрехите ми станаха малки и трябва да си купя нови. Вече десет години живея с мъжа си и не мога да свикна, че той си разхвърля чорапите навсякъде. До гуша ми дойде да се червя за сина на родителските срещи в училището. Не, по-добре вземете всичко.
– Е, може би все пак ще оставите нещо за себе си? Ако взема от теглото ви, през зимата ще ви бъде студено. Ще се разболеете, а сега вирусите са се умножили прекалено много.
Младата жена погледна мъжът изненадано.
– Ако утре не промените решението си, ще взема всичко. А колкото до мъжа ви, мога да го отстраня, като му устроя катастрофа на пътя, така никой няма да разхвърля чорапи в дома ви.
Този път жената трепна, а в погледа ѝ се четеше ужас.
– А виж сина ви няма да взема. Когато някой не обича да учи, не можеш да го накараш да прави това. Той е за магазинчето на съседната улица, където продава Ана, една възрастна циганка, тя на драго сърце ще ви отърве от него.
Младата жена се изсекна в кърпичката, въздъхна и притеснени се усмихна, след което каза:
– Извинете за безпокойството. За сега аз не съм готова за такава промяна. Съжалявам, но ще запазя всичко за себе си.
Възрастният мъж поклати глава изненадано и си измърмори под носа
„Най-напред всичко дава, а после „извинете“, не съм готова за това. Гледай им акъла на младите!“
А след това магазинерът без да бърза затвори вратата и сложи табелата „затворено“.
