Дора и Милчо бяха напълно противоположни личности.

Той бе спокоен и дружелюбен. Винаги гледаше на светлата страна на нещата.

Тя бе силно мотивирана, а понякога ставаше твърде сурова и безчувствена.

Дора очакваше от съпруга си да е по агресивен, като нея, но ….

Веднъж тя изкрещя в лицето му:

– Защо си толкова пасивен!?

Милчо се разстрои и каза:

– Дора, радвай се, че съм такъв, защото в противен случай нямаше да правиш, това, което искаш.

Посланието бе повече от ясно.

Оттогава тя осъзна опасността от заяждане със съпруга си за нещата, които възприемаше като негови слабости.

Един ден Дора си каза:

– Ако Милчо трябва да се промени в дадена област, Бог е единственият, Който може да направи това. Когато се опитвам да променя съпруга си, аз се фокусирам само върху слабостите му и това, което не харесвам в него.

Тя въздъхна и продължи:

– Все пак Милчо е прекрасен съпруг. Рядко имам повод да се оплаквам от него. Не бива да гледам към малките неща, които ме дразнят у него….. Ако не се съобразявам с това и двамата ще бъдем нещастни.

И Дора все окончателно решение:

– Ще се фокусирам върху всичко добро в Милчо.

От тогава у нея се породи желание да благодари, да обича по-силно и да се радва, а лошите неща станаха по-маловажни.

Никой от нас не е съвършен. Само Бог е единственият , Който наистина може да даде мир и разбирателство.

Боли, когато те лъжат. Чувстваш се измамен дори като глупак.

Много пъти, когато сме мамени, чувстваме, че нещо не е наред или е твърде хубаво, за да е истина.

Когато игнорираме това чувство, ставаме жертва на измама.

Елена силно се влюби в един мъж. Когато се срещнаха, бързо станаха приятели.
Двамата прекарваха много време заедно. Наслаждаваха се взаимно на компанията си.

Елена бе неомъжена и когато го попита:

– А ти женен ли си?

Мъжът не я погледна в очите, преди да отговори:

– Не.

Нещо в Елена ѝ подсказа, че той я лъже, но го игнорира, защото много го харесваше. Искаше да продължи да се среща с него.

По-късно тя научи,че имал три деца. Беше съкрушена. Не защото бе влюбена, а защото много му вярваше.

Той бе предал доверието ѝ.

– Мислех, че сме приятели, – каза си Елена. – Не мога да повярвам, че позволих да бъда измамена, въпреки, че нещо ми подсказваше:“Тук нещата не са наред“.

За съжаление измамата е доста често срещано явление. Ние живеем в свят на измама.

Ако някога сте били измамени, приемете случилото се.

Колкото и да ни се иска, не можем да върнем времето назад, за да накараме нещата да се развият по различен начин.

Живот ни научи на някои трудни уроци.

Трябва да вземем наученото и да го приложим към бъдещи решения и взаимоотношения, за да не попаднем отново в същия капан.

Преди да решите какво ще правите, първо се помолете, за да разберете каква е Божията воля.

Позволете на Бог да ръководи вашите решения и следвайте ръководството и подтика на Светия Дух.

Нека Господ да направлява стъпките ви, защото Той вижда по-добре от нас.

Не бе като в театър. Беше зловещо тихо.

Мартин бе изтощен.

Сърцето му бе натежало като олово, поради решението,което бе взел преди три месеца. За това се намираше на това място.

Усещаше, че не може повече.

– Не искам да умра, но не знам и как да живея по-нататък, – Мартин крещеше.

Накрая падна на колене и каза много простичко:

– Боже, ако си истински, имам нужда от Теб сега.

Най-ниската точка, в която бе изпаднал Мартин, се оказа в Света земя за него. Не защото се бе осъзнал, а защото най-накрая се предаде.

Бог не презира съкрушения дух. Той го цени.

Защо?

Защото съкрушеността отваря пространството, където благодатта може да се излее.

Ако днес сте на края на себе си, не ѝ се дърпайте дълго.

Това може би е мястото, където всичко се променя.

Стоян отново направи грешен избор.

Вместо да си признае, той излъга:

– Не бях аз.

След това измисляше някаква история, с която се оправдаваше, че не е той. С нея би спечелил най-малко награда за Оскар.

Лошото е, че рано или късно истината излиза наяве.

Тогава Стоян се оказа в неудобно положение.

Всички правим грешки. Въпросът е как реагираме на тях?

Отговорът е много прост.

Признайте си и ако можете, поправете нещата.

Този случай нека ви служи като обица на ухото, но го оставете в миналото и продължете напред.

Най-добрият начин да сведете до минимум вземането на грешни решения е като поддържате близки отношения с Бог чрез Неговото Слово.

Гневът на Никол отвори място за дявола. Той веднага покани огорчението:

– Заеми място в сърцето ѝ.

И то го направи.

Всичко се усмърдя.

Щом усетите клюка, приемете клевета или избухнете в гнява, знай че дяволът е заел непозволено място.

Не му отделяйте време и внимание. Просто му кажете:

– Стягай си багажа и да те няма тук повече.

Тогава започва процесът на прошката.

Премахнаха се списъците с грешките,

Последва молитва за врага. Пресякоха се всичките му планове, дори това да изглеждаше скандално.

Исус умря и за тях.

Смятайте, че си струва да простите, заслужава си.

Това не прави прошката по-лесна, нито по-бърза.

Да простиш на врага, можеш винаги да опиташ. Това е решение, което всеки взима сам за себе си.