Нощта бе прихлупила малкото селце, сгушено в диплите на планината. Малко момче, тичаше разплакано и чешеше усилено едната си ръка.
– Димо, какво се е случило? Защо плачеш? – загрижено попита дядо му.
– Дядооооо, – хълцаше малчугана, – виж как ме нахапаха комарите.
И той протегна малката си ръка. Тя цялата бе покрита с червени петна.
– Ела, Димо, да намажем ръката ти и няма да те сърби толкова, – кротко задърпа дядо Дончо внука си.
Старецът сипа в една паничка малко оцет и го поръси със сода за хляб. Сместа засъска и се образуваха мехурчета.
Дядото взе едно парче плат топна я в паницата и мина през поразените места на детската ръка.
– Ох, олекна ми, – усмихна се Димо.
– Дядо знае две и двеста, – стареца перифразира думите на таралежа от любимата приказка на внука си.
– Дядо, – Димо сбърчи вежди и се наежи, – защо Бог е създал комарите? Виж колко лошо хапят.
Старецът се засмя и удари с ръка по коляното си, а след това съвсем сериозно продължи:
– Комарите са важна част от хранителната верига. Ако изчезнат, нашият свят значително ще се промени.
– По-хубаво, – заяви войнствено Димо. – Няма да има кой да ме хапе.
– Така говориш, защото не знаеш, че яйцата и ларвите на комарите служат за храна на някои животни.
– Голяма работа, – тропна с крак малчугана, – ще ядат нещо друго.
– Да, но ларвите на комарите филтрират добре водата. За един час през един индивид преминава един литър течност.
Димо отвори уста изненадано.
– Освен това, – продължи старецът, – те помагат да се очистят водоемите, защото се хранят с разложилите се животни и растения.
– За какво друго още служат комарите? – попита Димо с голям интерес.
– Комарите са полезни и след смъртта си…..
– Дори и тогава?! – Димо ококори очи.
– Мъртвите им тела обогатяват почвата с голямо количество микроелементи. Освен това мъжките индивиди опрашват растенията и спомагат за развитието им.
– Еха, – възкликна Димо. – Знам че жабите си похапват комари.
– Не само те. За рибите, някои видове костенурки, саламандри, змии, и птици са прекрасна храна, защото са източник на протеини за тях.
– Не съм знаел това.
– Какво би представлявал света без комарите? – дядо Дончо погледна хитро внука си.
– Ще изчезнат животните, които се хранят с тях, – бързо съобрази Димо.
– А какво ще стане с растенията?
– Да, но много лошо хапят, – наведе глава Димо.
– Вярно е, – въздъхна старецът, – че хората няма да умират от малария и жълта треска, причинители, на които са комарите, но трябва да се вземе предвид и проблемите, с които ще се сблъскаме утре, ако ги няма.
Димо погледна ръката си. Червените петна от ухапванията бяха завехнали, а и вече него сърбяха така ужасно като преди.
– Нека си живеят, – каза Димо. – Ще се справим някак си с неудобството, което ни причиняват.
– Е, това е мъдро решени, – засмя се старецът .
