Слънцето препичаше необичайно за сезона. Съвсем лек полъх на вятъра разведряваше положението, но на Спас това съвсем не му помагаше. Не, че му беше горещо, просто нещо по-дълбоко го измъчваше.
Видя го Ганьо и му махна с ръка, но Спас не го забеляза.
– Изглежда нещо го измъчва сериозно, – каза си Ганьо и приближи съученика си.
– Здравей, Спасе! Как я караш?
Спас, махна с ръка, но нищо не каза.
– Неприятности ли имаш? – попита Ганьо.
– Не ми стигат главоболията, ами и една депресия ме е подгонила, – въздъхна тежко Спас.
– Стресът е борба, реална за повечето от нас.
– А нима е нужно да бъде така? – повдигна глава Спас.
– Трябва да си наясно, че вълшебна формула за отмахване на стреса завинаги няма, – поклати глава Ганьо. – Той е емоционален, а понякога и панически отговор за ситуация, която мозъкът ни е определил за заплаха.
– А това добро ли е? – с негодувание попита Спас.
– Може да се приеме и за такова, – уклончиво отговори Ганьо.
– Как така? – подскочи Спас.
– Стресът те предпазва от опасност, мотивира те да вземеш по-добро решение, а може да ти помогне да направиш и опит за промяна.
– Добре, може и да си прав, – съгласи се Спас, – но защо не чувствам така нещата?
– Ако стресът е започнал да контролира живота ти, тогава имаш сериозен проблем.
– Тогава как да спря да се тревожа? – попита Спас.
– По-скоро се запитай, как да променя начина, по-който възприемам стреса или как да се справя с него?
– И как да карам по-нататък? – недоумяващо повдигна рамене Спас.
– Първо не позволявай на стреса да взема решение вместо теб, като замъглява преценката ти за ситуацията. Помоли Бог да ти покажи, дали чрез това максимално нервно напрежение, не пропускаш възможност, която Той ти дава.
Спас внимателно слушаше съученика си и размишляваше над думите му, като съобразяваше как точно да ги приложи към своята ситуация.
– Второ, – сви още един пръст на ръката си Ганьо, – не подхранвай стреса, така че да те контролира. Ето Исус ни предлага свобода от тежкото бреме, но ние трябва да отидем при Него и положим затрудненото си душевно състояние пред Господа. Наградата ще е голяма – свобода, мир и спокойствие.
– За третото и сам се досещам, – каза Спас. – Трябва да поискам мъдрост от Бога, но точно за какво?
– В последно време не се ли нагърбваш с неща, които искаш сам да управляваш? – попита Ганьо и без да дочака отговора на съученика си, продължи. – Нека Бог те насочи към основата на твоя стрес и когато осъзнаеш причината за това си състояние, помоли Господа да замени стреса ти с Неговата сила.
В очите на Спас се забелязаха весели пламъчета.
– Благодаря ти, – каза Спас.
– Благодари на Бога, Той дава на всеки изходен път, – засмя се добродушно Ганьо.
