Седяха сред руините на селище, което някога са наричали Ринпоче Ла. Едва ли щях да намерят нещо, всички сгради бяха разрушени.

 – Завоевателите убили един милион тибетци и удвоили населението на страната чрез принудителна миграция на етнически китайци, – каза Митко.

 – Но Ринпоче Ла останало сгушено в долината си, – подчерта Симеон. – Селището е останало неизвестно, носели се само слухове за него. Номадите, които рядко се осмелявали да се приближат до страховитата планина, понякога разказвали за Ринпоче Ла.

– Разбирам защо са останали скрити за останалите, – намеси се Мая. – Погледнете, освен с географското си положение, долината е била изолирана и от река. Преминаването ѝ през зимата е било трудно, а през лятото – невъзможно.

Стигнаха края на долината. Там се е намирал манастирът. Според ръкописи, които бяха намерили, това била централната пететажна сграда, заобиколена от пристройки и опасана с висока десет и широка три метра каменна ограда, измазана с хоросан. Долината зад отшелническото убежище завършвала в отвесна тридесет метрова скала с извисяващи се каменни крепостни зидове от двете страни.

 – Селото  е било разположено в подножието на манастира и се е състояло от каменни къщи, сякаш израснали от скалата, – каза Митко. – Ринпоче Ла приличаше на тясна ивица, изсечена в планината, затова до него е достигала малко светлина, която се е разсейвала от потока, извиращ от безбройните геотермални пукнатини.

 – Вероятно парата е осигурявала на селото закрила и средства за препитание, – предположи Симеон.

 – Знаете ли, че микроорганизмите, които виреят в горещата вода на изворите, – засмя се Мая, – са основата на странна хранителна верига, подобна на тази в термалните отвори в дълбините на океаните, наричани черните комини.

– Но как са се хранели, нали не е имало достатъчно светлина? – попита Симеон.

– При липсата на светлина съществата зависят от хемосинтезата – превръщане на химичната енергия в живот, – поясни Мая. – Микроорганизмите около стълбовете от черен пушек се хранят с екзотични комбинации от химични съединения, изригващи от недрата на земята, а на свой ред те хранят безброй причудливи форми на живот – кръгли червеи, достигащи метър и осемдесет, различни видове миди и раци, каквито няма никъде другаде в света и риби, които издържаха на неимоверно високата температура.

– Разликата в Ринпоче Ла е била, – каза Митко, – че на върха на хранителната верига са се намирали козите и яковете, които са ядели богатите на хранителни вещества водорасли и давали на селяните месо, вълна и мляко.

– Колко им е било добре на хората, – каза Симеон. – Другото предимство на живеещите сред геотермалните извори е, че са били осигурени с топлина. Не е било необходимо да събират дърва, за да отопляват домовете си и да готвят – това изискваше време и изтощава силите на населението в селата на Тибет.

С течение на годините долината се бе превърнала в само издържаща се независима екосистема, но сега всичко тук бе замряло. След унищожаването на манастира и селището край него, можеха да се видят само руини……

Американският пенсионер Юджин Бостик от град Форт Уерт е построил мини влак, в който да вози скитащите се кучета. По такъв начин 80- годишният мъж е искал да развлече малко изхвърлените животни.

През последните 30 години пенсионерът заедно с брат си се погрижил за бездомните кучета, които идвали при тях в конюшната. Мъжете ги хранели и им оказвали всякаква медицинска помощ. Но това им изглеждало недостатъчно, за това измислили интересно развлечение за животните.

Тази идея дошла в главата на Юджин, когато видял трактор, които теглел няколко колички. Американецът построил аналогична структура, в която мини тракторът дърпа вагончета за кучета.

– Сега щом запаля моторът на трактора, кучетата изпитват радостно вълнение и сами скачат във вагончетата, – разказва възрастният американец.

Бостик вози девет кучета по 2-3 пъти в седмицата около града или в гората, като непременно спира при реката. Такива разходки продължават около час и половина.

– Аз съм вече на 80 години. Предполагам, че това няма да продължи дълго. Но аз ще го правя до тогава, докато мога – е отбелязал пенсионерът.

Археолозите са установили, че една от най-известните мексикански пирамидата El Castillo крие под себе си подземно карстово езеро.

Откритието е било направено с помощта на електротомографията.

Изследователите смятат, че построяването на съоръжение върху водоизточник съвсем не е случайно, тъй като маите са считали, че карстовите езера са свещени. В подобни места често се е извършвало жертвоприношение.

El Castillo се намира в древния град на маите Чичен Ица на полуостров Юкатан в Мексико.

Според археолозите под пирамидата минава подземна река, която свързва карстовото езеро с други такива.

Специалистите не изключват възможността, пирамидата чрез подземните си източници да се свързва с друга разположена наблизо малка пирамида с олтар в центъра.

В бъдеще, когато сводът на подземната пещера изтънее, той ще се срути, а с него и пирамидата. Кога ще стане това никой не знае.

Езерото под пирамидата има размери 25 на 35 метра, а дълбочината му достига 20 метра.

Пирамидата е отделена от езерото чрез слой, който има дебелина около 5 метра.

В Китай е построен мост не над реката, а в реката.

Съвсем наскоро в китайската провинция Хубей бил построен нов мост.

Той е наречен първата „екологична магистрала“ в Китай.

Четирикилометров мост минава по дължината на речното корито.

Той е построен нарочно така, за да не се изсичат горите, които се намират на брега на реката.

Великият княз Константин Павлович пристигнал в армията на Суворов, когато тя се намирала на брега на река По.

Суворов винаги с показно благоволение се отнасял към лицата от царския дом.

Той срещнал великия княз със думите:

– Опасностите, на които Ваше Височество може да бъде изложен, ме карат да мисля, че няма да оцелее, ако се случи някакво нещастие с вас.

Освен това, той изказал опасение:

– Ако попаднете в плен, Ваше Височество, то Русия ще трябва да сключи много тежък за нея договор за мир с Франция.