Петко реши да си направи пуканки в микровълновата печка, но не уцели момента на изключване. И вместо вкусни пуканки се получи изгоряла каша.

Цялата къща замириса ужасно.

– Е, няма страшно, – каза си Петко, – ще пръсна малко освежител.

Резултатът бе пълна гадост. Къщата миришеше на изгорели пуканки и цветя. Петко не се отърва от лошата миризма.

Освежителят не я прикри, а я увеличи.

На Петко му бе необходим не освежител, а елиминатор, който абсорбира миризмата и напълно я премахва.

Много често се опитваме в живота си да използваме освежител, за да маскираме разочарование, нараняване, страх и гняв, но вместо да премахнем тези емоции, ние се опитваме да ги прикрием.

Усмихваме се, но усмивката ни е фалшива. Можем отвън да изглеждаме добре, но в нас царува пълна бъркотия.

Така не можем да продължим дълго.

За да елиминираме неприятните емоции в живота си, трябва да позволим на Бог да абсорбира онези неща, за които се тревожим, онези чувства, които ни държат съкрушени, наранени или ядосани.

Кера бе ядосана. Причина за това бяха думи изречени от съпруга ѝ Филип.

И тя му пожела лоши неща:

– Нека бъде наранен, както неговите думи нараняват мен! ….

Резултатът не закъсня.

Ден по-късно бузата на съпруга ѝ бе подута. Зъбът се бе възпали. А Кера я болеше ухото. Сякаш се бяха ударили; въпреки че нямаше нищо подобно.

Освен това съседите наводниха апартамента. Колата се развали. Детето се разболя. И двамата се почувстваха зле, но бяха от един тим.

Нямаше друг начин и заживяха заедно.

Да желаем зло на любим човек е много глупаво. Така вредим на себе си.

Потапяме общата лодка. Разбиваме общата кола.

Още повече, че такива желания се сбъдват бързо! Със зли пожелания привличаме мълния от небето.

….. И тогава трябва дълго време да се справяме с последствията.

Мирон и Дечо през жегата се бяха приютили под голямото дърво на улицата пред домовете им.

– Вероятно си попадал на фразата „Случи се“, – поде разговора Мирон.

– О, тя много често се повтаря, може би като оправдание, – отбеляза Дечо.

– В оригинал „it came to pass“ буквално означава „дойде да отмине“, – обясни Мирон.

– Е, фразата не е „Стана.“ В оригинал „it came to stay“ , което буквално е „дойде да остане“, – засмя се Дечо. – Но защо ми казваш всичко това?

– Същото се отнася и за нашата духовна долина. Няма да е все така. Ще премине, – поясни Мирон. – Докато не стане това, ние сме там. И това, което правим през това време, често определя и резултата.

– Някъде бях чел следното:“Понякога, когато си в пълна тъмнина, си мислиш, че си погребан. Но всъщност, ти си бил посаден“, – припомни си Дечо. – Мисля, че това напълно съответства на мислите ти.

– Интересна мисъл, – съгласи се Мирон, – но когато се чувстваме далеч от Бога, трябва да видим как Той ни изгражда и променя.

– Когато трудностите застанат на пътя ни, ние или бягаме от Бог, или към Него, – тъжно констатира Дечо.

– Ако се отдалечаваме от Господа, ние никога няма да разберем какво е искал да ни покаже в този момент, но когато тичаме към Него, ще Го опознаваме по-добре, ще го обичаме по-дълбоко и ще Му се доверяваме с цялото си сърце, – възторжено възкликна Мирон.

– Трябва да осъзнаем, че няма как да победим нищо чрез собствените си сили, – поклати глава Дечо. – Истината е, че когато признаем слабостта си, тогава ще открием Неговата сила в изобилие. Ще достигнем ново ниво в живота си.

– Въпреки че никой от нас не очаква с нетърпение тези трудни моменти, а в тях има толкова много растеж, – отбеляза Мирон. – Но когато всичко свърши ще разберем, че Бог е работил и ни е променял през това време.

Мартина бе притеснена много в последно време. Малкият ѝ син претърпя две-три сложни операции. Имаше подобрение, но не напълно.

Един ден Мартина си каза:

– Ако си мисля само за болки, операции, проблеми …. ще полудея. Трябва по някакъв начин да отклоня тревожните си мисли от главата.

Баба Петра, нейната съседка, същото я бе посъветвала:

– Много се тревожиш. Не може така. По-добре се заеми с нещо друго.

Изведнъж на Мартина и просветна.

– Ще събера по запазените дрешки и обувки на децата тези, които не могат вече да носят и ще ги даря на дома отсреща, където събират дечица без родители.

Тя изпита радост и настроението ѝ се повиши.

Когато сподели идеята си с приятели, много я подкрепиха и започнаха да събират дрехи и обувки.

Домът за сираци бе затрупан с такива неща. Наложи се да споделят подаръците с други домове от страната.

Бог иска свободно и смирено да даваме. Когато Му се доверим да ни води, Той ще ни даде възможности да го направим.

Тогава можем да бъдем изненадани от радостта, която ще изпитаме в резултат на това.

Антон бе много малък, но получи първия си голям астматичен пристъп. Едва дишаше.

Баща му го заведе на лекар.

Докторът извади една дълга игла, за да му направи инжекция. Очакваше се тя да подобри състоянието му.

Когато видя иглата Антон се изплаши.

Баща му го хвана здраво и не го пускаше, а момчето се дърпаше, мяташе се и крещеше:

– Защо му помагаш да ме нарани?

– Тони, – опита се да го успокои баща му, – ще усетиш лека болка от убождането на иглата, но това ще те освободи и ти свободно ще дишаш.

Антон целия се тресеше, докато бе направена инжекцията, но резултата бе добър. Момчето дишаше спокойно и дори се усмихна.

Така Бог използва болката, за да донесе изцеление. Това е начинът, по който Той работи.

Бог прави каквото е необходимо, за да превърне нашата слабост в проява на Неговата сила.