Нено и Страхил седяха на пейката в парка. От дума на дума стигнаха до днешния празник, който се ознаменува с възкресението на Лазар.

– Забележи, – наблегна Нено, – Исус стои на Лазаровия гроб. Той е тъжен, но същевременно е и разгневен.

– Разгневен? – повтори изненадан Страхил.

– Ти няма ли да се разгневиш, ако виждаш Божия образ, който трябва да отразява Божията слава, да гние в земята и от него да се носи непоносима миризма?

Страхил въздъхна дълбоко и започна отдалеко:

– Ние живеем в един опустошен свят, в който човек се страхува от смъртта…

– Тя е резултат от греха на падналото човечество. – прекъсна го Нено.

– На Лазаровия гроб виждаме как тази смърт властва, – отбеляза Страхил.

Преди Нено отново да го прекъсне, той повдигна дланта на лявата си ръка пред себе си и продължи:

– Властта ѝ се заключава в това, че жъне живот в разцвета му и огорчава тези, които са край него.

– Исус не е съгласен с тази трагедия, – поклати глава Нено. – Той изважда мъртвия от гроба, който вече четири дни лежи там.

– Интересното е, – усмихна се Страхил, – , че за Господа това, така не може и такива неща не се случват по този начин, няма значение

– И все пак възкресението на Лазар е временно решение на проблема, – каза Нако.

– Защо временно? – попита Страхил.

– Тялото получи нов живот, но продължава да остарява и един ден Лазар умира отново, – обясни Нено. – В случая смъртта има последната дума.

– Почакай, – плесна с ръце Страхил, – Това не е краят. Исус с възкресението си „погълне смъртта победоносно“. И сега всеки, който повярва в Него получава вечен живот.

Миро притича развълнуван до приятеля си Жеко.

– Знаеш ли какво интересно нещо открих? – попита го той.

Жеко повдигна рамене.

– Как е на английски гостоприемство и болница? – попита Миро.

– Ако не се лъжа hospitality and hospital, – отговори бързо Жеко.

– Забелязваш ли нещо общо в тези думи?

– Да, интересно, – възкликна Жеко.

– Гостоприемство и болница идват от една и съща латинска дума, тъй като и двете водят до един и същ резултат – изцеление, – поясни Миро.

– Следователно, когато отварям врата за някого, аз все едно му казвам:“Ти си важен за мен и за Бога“, – констатира Жеко. – Гостоприемството може да бъде за тях болница.

– Така е, – съгласи се Миро. – Ако обърнеш достатъчно внимание на нуждите им.

– Съвременното гостоприемство включва споделяне на храна и напитки и време за разговори и слушане …, – не довърши Жеко.

– Най-вече слушане, ако искаш наистина да им помогнеш, – наблегна на думите си Миро.

– Ние се радваме не само на това, че са дошли, – допълни Жеко, но желаем да бъдат в безопасност.

– А за нуждите им може да се каже някоя насърчителна дума, подкрепена с молитва, – усмихна се тържествуващо Миро.

Колкото повече упражняваме гостоприемство, толкова повече разширяваме кръга на хората, на които можем да помогнем чрез Господа.

Разказвайки им за Него, отваряме врата за разрешаване на проблемите им.

Силвия имаше приятели, които вярваха в Бога и редовно посещаваха църква.

За тях тя казваше:

– Уважавам ги, те наистина знаят как да се справят с трудностите, но аз не мога да живея така.

– Защо? – попита я един ден Стоян.

– Не мога да следвам определен брой правила, – отговори Силвия.

– Но Бог не иска това от теб, – възрази Стоян.

– А какво тогава? – тя го погледна изненадана.

– Той иска най-доброто за теб сред твоите възходи и падения.

Силвия спря и прехапа устни, след което смело заяви:

– Е, тогава бих се доверила на Исус.

– Той те обича и отдавна те чака да се обърнеш към Него, – насърчи я Стоян.

И тя се довери на Господа.

В резултат на това, Силвия получи живот в пълнота, а чрез вяра имаше вечност в сърцето си.

Тя бе сигурна в обещанието за бъдещето:

– Борбите в живота ти ще бъдат забравени и Божието присъствие ще стане вечна реалност.

На Матьо бе доставено огромно количество храна в дома му.

Не, човекът нямаше парти, нито някакъв празник.

Тогава какво се бе случило?

Матьо бе оставил сина си Еди да играе с телефона му преди лягане.

Момчето се бе съблазнило да получи голяма награда, ако поръча храна от няколко ресторанта.

Когато ядосаният Матьо влезе в стаята на сина си, Еди се скри под одеялото си.

– Защо го направи? – крещеше разярен Матьо.

– Бях гладен, – плахо отговори шестгодишното момче.

Така апетитът и незрелостта на Еди доведоха до много скъп резултат.

Когато сме изкушени и желаем нещо, вместо да позволим на нашите апетити да ни доведат до скъпи грешки или грях, нека се обърнем към нашия небесен Баща, защото единствено Той може да насити гладната ни душа „с блага“.

Това съществуваше повече от половин век. Бе голяма битка за парче земя. Враждата се прехвърляше от поколение не колене.

Най-лошото бе, че вместо помирение всеки искаше тази „наследствена собственост“.

Георги бе един от тези наследници. Той получи документ, който силно го раздразни:

– Какво си въобразява Валя? Това си е наше наследство, по бащина линия ми се пада. От къде идват всички тези съчинения и лъжи?

Той се гневеше, но усещаше, сякаш пропадаше в някаква дълбока яма.

Най-сетне се осъзна и падна на колене:

– Прости ми, Господи, …. научи ме какво да направя …

– Помоли се за Валя, – той дочу тих и нежен глас.

Георги започна редовно всеки ден да се моли за роднината си.

Резултата не закъсня. Съдебните разправии бяха избегнати.

Всичко свърши само с един компромис.

Георги спечели много повече земя и това го накара да поиска прошка.

Когато сме в разногласие с друг човек това, което може да ни отклони от гнева и болката, е да се фокусираме на Христос и Той ще разреши конфликта.