Дъждът неочаквано затропа по прозорците. Влагата му освежаваше заспалата земя. На Радой му бе тежко.
Той премисляше случилото се с него през деня и се отчайваше. Обърна се няколко пъти в леглото и въздъхна.
– Голям карък съм, – прошепна обезсърчен Радой в мрака.
Брат му Борил още не бе заспал и го чу. Той се обърна към братлето си и каза:
– Бог не е мъртъв. Твоят живот може да ти изглежда като една незавършена картина, пълна бъркотия, в която липсват множество парчета, но Той не е завършил делото Си в теб!
– От къде да знам, че това е точно така? – раздразнен попита Радой.
– Можеш и да не го виждаш, но Той работи, – започна да го увещава Борил. – Бог не спира да работи върху великолепната картина на твоя живот и тази на любимите ти хора. Само защото не можеш да видиш крайния резултат, не означава, че тя няма да бъде шедьовър.
– Писано е, че Онзи, който е започнал добро дело в мен, ще го завърши, – смотолеви несигурно Радой.
– А това не те ли прави по-сигурен, че Бог все още работи в живота ти? – попита предизвикателно Борил.
– Ами ако Той прекрати или отложи? – несигурност и уплаха се прокраднаха в мислите на Радой.
– Никой и нищо не може да спре Божието благоволение в живота ти! – натърти Борил. – Дори да възприемаш, че всичко е пълна бъркотия, Бог може да използва този хаос и да благослови хората около теб.
– Наистина ли мога да очаквам това от Него?
– И много повече, – усмихна се Борил, – свръх благоволение, доста благословения и добри вести!
Радой се замисли и нищо не каза.
– Изпълнен ли си с повече надежда, след като вече знаеш, че Бог не е приключил работата Си в живота ти? – попита очакващо Борил.
– Благодарен съм, че е започнал добро дело в живота ми и ще го завърши, – каза вече успокоен Радой. – Много ми се искам с благодатта, която ме дарява, да помагам на другите.
– Имаш възможност още утре да насърчиш някого в живота му, – окуражи го Борил.
Радой още дълго стоя буден, но мислите му бяха ведри, изпълнени с мечти за добри дела.
