Проблемът с прясна вода в сухите райони на Земята може да бъде решен с помощта на високо летящи в небето конструкции. В това са уверени група архитекти от Южна Корея.
Те са представили проект наречен Cloud Capture. Това е съоръжение, което ще извлича влага от облаците и ще ги транспортира на земята.
Приличащи на балони, конструкциите ще търсят облаци, например, в екваториалните райони над океана.
Когато такъв облак бъде забелязан, съоръжението ще разтвори своите „ребра“, образувайки голяма раковина, която ще съдържа мрежа и хидрофилни материали. Мрежата ще извлече вода от парата и ще го насочи в специален контейнер.
След като водата се събере, Cloud Capture ще бъде преместен от ветровете в областите, които се нуждаят от прясна вода за напояване. Когато съоръжението достигне целта си, надолу ще се спуснат няколко впръскващи водата приспособления.

Най-важният проблем за повечето африкански държави е недостига на питейна вода. Особено остро този проблем стои в Етиопия.
Съвсем наскоро, разработчиците са се опитали да го решат, като са създали дървени конструкции, които могат да „добиват“ водата от нищото.
Италианските архитекти Arturo Vittori и Andreas Vogler са разработили иновативен проект, наречен Water Warka. Това е кула, с която можете да получите до 100 литра вода на ден. Особено актуално е прилагането на този механизъм в най-сухите райони на Африка, където водоснабдяването на местното население е голям проблем.
Височината на Water Warka достига 10 метра, а теглото ѝ 60 килограма.
Архитектите казват, че кулата може лесно да се инсталира само от четирима души, дизайнът е много прост и дори не изисква използване на строително скеле. Рамката е изработена от бамбук или тръстика, а вътре в нея е стегната решетка от рециклирана пластмаса. Кондензатът, който се образува за сметка на промените в температурата през нощта, се събира върху мрежата, а след това преминава във специален резервуар.
Според разработчиците, Water Warka е преди всичко архитектурен проект. Той не трябва да се разглежда като решение на всички проблеми, свързани с получаването на вода.
Въпреки това, може да бъде добър помощник в отдалечени райони, например в планините, където доставката на водата е голям проблем.
Водата получена от кулата, може да се използва не само за пиене, но също така и в животновъдството, и селското стопанство. Цената на кулата е 500 щатски долара.

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Макаци станаха неочаквана пречка за развитието на Интернет в Индия, най-вече в град Варанаси, намиращ се в северната част на страната.
В съответствие с плановете на индийския премиер Нарендра Моди за подобряване на интернет услугите в страната, градските власти започнали да се разширяват оптичната мрежа.
Индийското ръководство е планирало в следващите три години, да достигне до 700 000 km широколентов кабел в цялата страна, за да се свържете с интернет 250 000 селища. За това е трябвало да бъдат заделени около 18 милиона долара. Въпреки това, маймуни ядат оптичните кабели, предотвратявайки тези планове.
„Ние не можем да премахнем храмовете, в които живеят маймуните, които дъвчат жиците“ – заяви един от инженерите, с когото са разговоряли журналисти.
Варанаси е известен в Индия не само като парламентарен избирателен район на Нарендра Моди, но и като свещен град, чиято възраст е над три хиляди години. Всяка година тук, на брега на Ганг, идват милиони посетители и поклонници. Много от посетителите, както и местните жители почитат маймуни като свещени животни и често ги хранят. Но очевидно, маймуните проявяват по-голям интерес към кабелите, отколкото към угощението предлагано им от туристите.
Властите не искат да изгонят маймуните, защото могат да предизвикат недоволството на гражданите.
Прокарването на интернет кабели под земята също е неудобно, защото жилищата в пренаселения град са много близко едно до друго. Впрочем, за развитието на интернет комуникаците пречат не само макаците, но и постоянното прекъсване на електроснабдяването.