Писанието учи, че християнинът се нарича човек, който се доверява на Христос като Спасител и Му се покоряват като Господ. Цялата същност на християнското ученичество е да вярват в Христос и да Го следват.

В Новият завет не се прави разлика между вяра и послушание. Тези качества са неразривно свързани. Всъщност този, който наистина вярва, ще бъде истински последовател. Вярата ни прави съпричастни към царството, но знака за нашето небесно гражданство е любовта ни към Бога и послушанието към Неговата воля.

Ето защо християнският живот  е идеална комбинация на две състояния: ние уповаваме и се трудим, пребиваваме в покой и се борим, приемайки Божиите милости, извършваме Неговата воля.

Бог извършва своята част от работата, а ние трябва да извършим нашата.

Плодородието на земеделеца е Божий дар и в същото време е плод на тежък труд.

Бог може да даде талант на музиканта, но за да се реализира, са нужни упражнения и дисциплина.

Има ли област от живота ти, която е заключена за Христос? Довери Му се и Го слушай.

Доктор преглеждал един горделивец.

Гърло като гърло, като при всички хора.

Имало само една разлика.

Когато докторът казал:

– Кажете „А-а“!

Горделивецът казал:

– „Аааа-з“!

Знаете ли защо японците поставят топла кърпа на главата си, когато се потапят в горещи минерални извори?

Когато човек влезе в топла вода, се получава разлика в температурите.

Японците слагат на главата си топла кърпа в резултат, на което се разширяват кръвоносните съдове на главата и кръв обилно умива мозъка. Той се изпълва с хранителни вещества и се активизира дейността му.

Даже и японските животни обичат топлите разслабващи вани.

Приятел на скоро повярвал в Бога младеж го попитал подигравателно:

– И какво сега не си грешник?

– За съжаление все още греша …., – признал си новоповярвалият.

– Тогава каква е разликата между този, който беше и сега?

– По рано бях грешник, който тичаше след греха, а сега съм грешник, който бяга от него.

Много хора знаят, че патриархът Авраам първоначално е бил с друго име – Аврам. В Битие, глава 17, Бог промени името му като част от една уникална церемония на завета.

Какво е значението на тази на пръв поглед незначителна промяна?

Името на Аврам се състои от две думи – Ав и Рам и означава „благороден отец“. Това е издигнато и възвишено име, но то звучи надменно и не подхожда за патриарха на новия народ.

От друга страна името Авраам съдържа думите Ав, Ра, и Ам, които са препратки към Божието обещание: „ще те направя баща на много народи“.

Изменението е съвсем малко, единствената разлика се заключава в една допълнителна ивритска буква ה, която се произнася като „а“.

Тази буква, която е поставена в средата на думата, превръща „благороден“ в „множество“. Влиянието от тази промяна е значително.

Акцентът не е върху индивидуалните отличия на един лидер, а на колективното величие на цялото множество.