Бе облачно и мразовито. Хората се бяха загърнали в якетата и палтата си, и премръзнали крачеха по улицата.
Студът бе сковал не само тялото, но и душата на Недко. Ниските температури и лошото време край него бяха нищо в сравнение с това, което гореше в него.
Настигна го Драган и му каза:
– Защо слушаш Запрян? Той самият е нещастник, гледа някого да нарани, за да си изкара комплексите.
– Може би е прав, – болезнено откликна Недко.
– Него малко го интересува твоя живот, той си има своя гледна точка, която не е задължително да отразява истината, – закрачи бързо Драган, за да догони обезкуражения и подтиснат Недко.
– И все пак…..
– Как можеш да приемеш, че си такъв? – ядоса се Драган. – Намерил от кого да търси одобрение?! Нима не разбираш, че своите недостатъци той приписва на теб, за да се изкара по-важен и голям?
– Когато го слушах, си спомних, че веднъж или два пъти съм постъпвал така и това много ме заболя, – тъжно пророни Недко.
– Но това е било отдавна, Бог ти е простил и ти повече не си го правил, – размаха възбудено ръце Драган. – За разлика от Запрян, ти си се променил и си станал съвсем друг човек.
– Да, но той навярно вижда това в мен и затова ми го казва ….
– Помоли се на Бог и ще видиш как „обвиненията“ на Запрян ще отпаднат.
– Но аз продължавам да греша…, – мрачно прибави Недко.
– Какво е вложил Исус в сърцето ти? – започна яростно Драган. – Бъди смел и решителен! Разбери истината е само у Бога. Другите мнения са просто една неправилна преценка за теб.
– А когато ме корят родителите? Наставниците ми? – попита Недко.
– Те ще те напътстват и съветват с любов, а не с осъждение, защото и те познават Исус Христос.
Недко се усмихна плахо, истината си бе пробила път към сърцето му.
