На 36 етаж ставаше нещо. Наоколо се суетяха група от полицаи. Андрей повдигна глава и видя жена, която се готвеше да скочи. Тя беше облечена в скъпа рокля и имаше представителен външен вид.
Полицаите се опитваха да я убедят:
– Не стойте близо до перваза!
– Глупаво е да скачате.
– Не се наранявайте!
– Не дайте така, за всяка ситуация има изход.
Но усилията им бяха напразни.
Андрей прецени положението и попита капитана:
– Мога ли да се доближа до тази жена и да разговарям с нея?
Капитанът само вдигна рамене и безпомощно каза:
– Всичко опитахме …. пробвайте и вие….. вече няма какво да губим.
Андрей се опита да доближи до жената, но тя изкрещя:
– Не се приближавайте! Ще скоча!
Андрей отстъпи една крачка назад, но не се отказа, а кротко проговори:
– Съжалявам, навярно смятате, че никой не ви обича?!
Това привлече вниманието ѝ, може би защото тя не очакваше някой да я заговори така.
Андрей продължи:
– Вероятно внуците ви не ви уважават достатъчно?
Изведнъж тя се приближи към него и категорично заяви:
– Семейството ми ме обича и внуците ми са чудесни.
– Може би сте обеднели и се чувствате прекалено отчаяна, за да искате да скочите, – опитваше да налучка истинската причина Андрей.
– Аз и гладна? – жената с жест посочи скъпата си дреха. – Живея в луксозен апартамент в центъра на града.
Андрей направи една крачка напред, сега той се намираше на метър и половина от нея.
– Тогава защо искате да се самоубиете?
– Не помня. Забравям……
Андрей бавно и спокойно я накара да си спомни за хубавите неща, които ѝ се бяха случили в живота и за които би могла да благодари.
Разговорът бе дълъг. Жената извади снимките на внуците си и ги показа на Андрей. Разказа му за всичките членове на семейството си.
– А можете ли да благодарите на всички хора, за които ми разказахте и най-вече на Бог?
– Да, – каза тя възторжено и се усмихна.
Накрая жената се съгласи да се прибере, защото бе разбрала нещо много важно, че благодарните хора са щастливи.
