На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

Диана пак се оплакваше на приятелката си Румяна:

– Непрекъснато съм заета.

– Но не винаги ефективно, – повдигна вежди Румяна. – Заетостта не е равносилна на плодовитост.

– За каква ефективност говориш?! – сбърчи нос Диана. – Списъкът никога не свършва: готвене, пране, чистене, работа в градината, а имам задължение и навън от дома.

– А тези неща съобразени ли са с това, което е важно за Бог, за теб през този сезон? – попита Румяна.

– Искаш да кажеш, кое е най-важното за мен и да го слагам на първо място? – Диана скръсти ръце пред гърдите си предизвикателно.

– Ако запълниш деня си със спешни, но маловажни неща, няма да остане място за това, което наистина носи живот, – повдигна рамене Румяна.

– Може би си права, – Диана не бе вече предизвикателна. – Не трябва да се впечатлявам от натоварения си график. Нужно е да дам приоритет на това, което наистина е важно за мен и моето семейство.

– Да, – съгласи се Румяна. – Кажи „не“ на шума и „да“ на това, което е в съответстващо с Божията воля в живота ти.

Станислав имаше щастлив брак, здрави деца, стабилна работа и църква, която редовно посещаваше.

Той бе благословен и щастлив в ежедневието си, но това му бе недостатъчно.

За това търсеше в Интернет новини, за да се възмути.

– Слава Богу за социалните медии, – казваше си той. – Ако не беше интернет, нямаше да мога да измисля нищо, за което да се ядосвам. Обсъждам онлайн и споря с напълно непознати хора до края на деня. Просто не знам какво бих правил ако съм само щастлив и доволен през цялото време. Интернет наистина ме спасява.

Съпругата му потвърди:

– Времето, прекарано онлайн, дава на Станислав точното гориво за гняв, от което се е нуждае, за да не бъде прекалено щастлив. Хубаво е, че има къде да отиде, за да се ядоса.

Независимо от това колко хубави неща се случват в живота на Станислав, винаги имаше нещо онлайн, което можеше да го разгневи.

Ето ви и поредния случай. Станислав получи повишение в работата си и за това бързо се включи онлайн, за да спори с някого.

Наскоро Дафина се зае да преобрази стаята си. Стените бяха в цвят, който не подхождаше на спалнята ѝ.

– Иска ми да бъде с по-светли тонове, които да се съчетават по-добре, – изрази желанието си Дафина.

С дъщеря си отидоха до магазина и избраха цвета и материалите с невероятен ентусиазъм.

Като се прибраха, разместиха мебелите. Почистиха и подготвиха всичко.

Дафина не бе държала четка и бързо се умори, но не се отказа. По средата на боядисването спряха малко за почивка.

Работата не беше лесна, но и двете бяха решили да я завършат. Резултатът бе повече, отколкото очакваха.

Бог прави същото и с нас; ние сме Неговият най-ценен шедьовър. Той подготвя всичко, за да достигне до сърцето ни.

За разлика от нас, Той не се уморява, не се изтощава и не се отказва, защото Неговата любов към нас е безкрайна, чиста и вечна.

Навярно Дафина след няколко години ще се наложи отново да пребоядисва стените, но делото, което Бог върши в сърцето на човека, е с вечно въздействие и не се нуждае от ретуширане.

Ето как Бог достигна до сърцето на Дафина.

Той взе нейното тъжно и наранено сърце и го преобрази. Най-лошите ѝ нощи превърна в най-светлите дни.

Дайте шанс на Бог. Резултатите са толкова възнаграждаващи, не само за вас, но и за околните.

Няма нищо на този свят, което да се сравни с разбирането, че сте създадени с прекрасна цел.

Стоян бе изправен пред краен срок за проект в работата си.

Преди да излезе сутринта от къщи, той обсъди дневния си график със съпругата си.

Малко преди обяд тя му звънна и го попита:

– Можеш ли да вземеш някои хранителни стоки на път за вкъщи?

Следваше не много голям списък.

Стресът на Стоян вече беше висок и той бе силно раздразнен, че тя го моли да свърши тази поръчка, но бързо отговори:

– Да, няма проблем.

Той искаше да ѝ помогне, но това бе грешка.

След като приключи работа, Стоян се втурна кум магазина и се прибра бързо.

Когато влезе в къщи, той бе на ръба на негативните си емоции, а това силно повлия на останалата част от вечерта.

По-късно, когато си правеше равносметка, Стоян си каза:

– Съпругата ми не беше направила нищо лошо, като ме помоли да свърша една поръчка. Конфликтната вечер не беше по нейна вина. Ако бях по-мъдър, щях любезно да ѝ кажа, че искам да помогна, но че със служебните ми ангажименти този ден, това не е възможно.

Това е една здравословна граница, която би довела до повече мир в домовете ни.