В какво ли не обвиняват жените.
Всички урагани урагани и тайфуни се кръщават с женски имена. Кой може, освен една жена, от малка вълна да сътвори ураган или тайфун?
Всичко започнало много отдавна. Още, когато мореплавателите се покланяли на Нептун и Посейдон. Моряците смятали, че силни и грозни богове няма. И се оказало, че имало кои да завърти и обърка боговете, както си иска. И най-ужасното било, че това били обикновенни богини. Те само с едно движение на китката можели да разгорещят Нептун и Посейдон.
И защо? Просто защото им е скучно и по този начин се развличат.
Имало е периоди в христианската църква, когато са смятали жената е вместилище на злото. А как можеш да се отправиш на такъв дълъг път с подобен бяс облечен в пола. На жените не се разрешавало да се качват на кораба, след като свещеника го е благословил и поръсил със светена вода. Жената се е възприемала като съблазнителка, вечно усмихваща се и показваща своите прелести.
Има и друга версия относно поставения въпрос.
Смятало се е, че в кораба живее душа и то женска. Моряците давали клетва да защитават кораба, да го пазят и да се грижат за него. А ако на кораба се появи друга жена, то душата на кораба започва да ревнува и се ядосва. А всеки от вас знае как се гневи една жена?
Общо казано, за моряците е било закон, да бъдат по-далеч от греха, а който не съумявал да се опази, по-добре да остане на брега. Всяко пристанище позволява на „морските вълци“ да се отпуснат от напрежението в морето и да се почувстват по-свободни.

Този остров е един от подветрениете острови на архипелага на Обществата на Френска Полинезия в Тихи океан. Бора-Бора се намира на 241 км северозападно от остров Таити.
Островът е атол, типична форма за остров с вулканичен произход., заобиколен от коралови рифове и множество малки острови. Този остров е спокойно място за отдих.
Атолът се намира в такъв стадий, когато калдерата на централния вулкан е  почти потопен. Само три високи точки се очертават над острова. Това са Отеман висок 727 метра, Пахия висок 661 метра и Матаиихуа висок 314 метра.
Централния остров се състои от базалтова лава, а околните от фрагменти на корали и наслоения на тях пясък. Централният остров е дълъг 9 км и широк 5 км  в най-широката си част.
Селищата са разположени само по крайбрежието, а тези части на острова, които са покрити с буйна растителност са почти недостъпни. На острова има околовръсен път, постлан с твърдо покритие, имащ дължина 32 км. Той позволява безпрепятствено да се  придвижва всеки между селищата и хотелите.

Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява  най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.

В продължение на много години, учените са разработили много начини за производство на енергия от възобновяеми източници, но те са доста скъпи, а това винаги е била основна пречка за по-широкото приемане на екологичните технологии, а икономиката продължава да се застъпи за използването на изкопаеми горива.
Наскоро, британската компания Ecotricity въведе нов проект, с което цели да докаже на света, че всичко е на път да се промени към по-добро.
Проектираният от инженер. Алвин Смит генератор SeaRaser използващ приливна енергия ще може да реши два основни проблема, пред които са изправени разработчиците на технологии за възобновяема енергия – да се осигури постоянен източник на енергия, като същевременно се намалят разходите.
Когато нивото на океана се повиши, то кара двете шамандури на генератора да се движат нагоре и на долу. Тези шамандури, на свой ред изпомпват морска вода чрез тръба до крайбрежната турбина, която се задвижва и генерира електричество.
Системата е проста, чиста и евтина, тя може да бъде икономически най-ефективният начин за производство на електроенергия в света.
В системата SeaRaser голяма част от скъпоструващите електрически компоненти са изнесени на брега, където са защитени от въздействието на морската вода и са лесно достъпни за обслужване. Между другото, както твърди компанията, SeaRaser също може да доставят енергия при изпомпване на морската вода в крайбрежните резервоар, където хидротурбините ще доставя допълнителна енергийна мощност.

В Норвегия всичко е необикновено. Тук се намира най-опасния път, летящите хора, дори покривите на къщите ги няма никъде другаде по света.
Норвегия е студена страна, затова всички домове са построени от дърво, най-добрия материал за запазване на топлината. Покривите на тези къщи се покриват с трева, която по-късно се превръща в полянка с цветя, храсти и дървета.
Народите на скандинавските страни от векове живеят в хармония с природата и се гордеят, че не я покоряват, а се сливат с нея.
През зимата такива живи покриви защитават домовете от ветровете и студа, а през лятото оживяват суровият пейзаж на северната природа.
Може би си мислите, че в тези домове живеят съвременните норвежци, но това не е така. Тези къщи са старинни експонати под открито небе.
Съвременните къщи не отстъпват на традицията и са покрити с цъфтяща през лятото трева.
Такъв покрив тежи доста. Около 50 кг на кв. метър, а след дъжд и до 80 кг.