Това разноцветно същество е морски хищник и може да нанесе на жертвата си удър със силата на 22-калибров куршум.

Интересното при този вид рак е това, че познава дъгата по-добре от нас. При хората има два вида фоторецептори и четири зрителни пигмента в очите, а ракът богомол притежава 16 различни типа фоторецептори, 12 от които отговарят за цветното зрение в червения и ултравиолетовия диапазон.

Оцветените в различни цветове на дъгата животни от тропичните и субтропичните солени води играят важна роля в екосистемата на рифовете. Те са добри биостимулатори за здравето на кораловите рифове и са чувствителни към замърсяванията в околната среда.

Този остров е един от подветрениете острови на архипелага на Обществата на Френска Полинезия в Тихи океан. Бора-Бора се намира на 241 км северозападно от остров Таити.
Островът е атол, типична форма за остров с вулканичен произход., заобиколен от коралови рифове и множество малки острови. Този остров е спокойно място за отдих.
Атолът се намира в такъв стадий, когато калдерата на централния вулкан е  почти потопен. Само три високи точки се очертават над острова. Това са Отеман висок 727 метра, Пахия висок 661 метра и Матаиихуа висок 314 метра.
Централния остров се състои от базалтова лава, а околните от фрагменти на корали и наслоения на тях пясък. Централният остров е дълъг 9 км и широк 5 км  в най-широката си част.
Селищата са разположени само по крайбрежието, а тези части на острова, които са покрити с буйна растителност са почти недостъпни. На острова има околовръсен път, постлан с твърдо покритие, имащ дължина 32 км. Той позволява безпрепятствено да се  придвижва всеки между селищата и хотелите.

Тази симпатична рибка-зебра е опасен хищник, населяващ крайбрежните води на  Индийския и Тихия океан.

През 80-те години тя попада в Атлантически океан и кораловите  рифове я привличат. Неочаквано за еколозите прекалено голямата се е оказала ловна ефективност на рибата.

За кратко време този красавица е унищожила 90% от малките обитатели на рифовите, надминавайки хищниците по тези места. За сега това е най-голямото нарушение на екологическо равновесие в Атлантически океан.

В продължение на няколко години биолозите са  търсили начин да разгадаят способността за такъв улов при тези създания. И изглежда са се справили.

Този род риби ловят малки риби, с дължина равняваща се 2/3 от собствената им дължина. Когато доплуват до своят бъдещ обяд, те впръскват малка струя вода по посока на жертвата, а преди да се хвърлят отгоре ѝ „плюят“ върху напълно дезорентираната риба.

Проучванията са показали, че при вибрация рибите стават беззащитни пред враговете си. Тези особености няма нито един местен хищник, за това не е чудно как „красивите“ рибки са завзели рифовете. Жертвите им трудно се адаптират към подобни изненади.