Поради разбитият път, на много места по него се появиха големи и малки пукнатини. Но тази, за която става дума се бе оформила като доста голяма дупка с дълбочина около двадесетина сантиметра.
Заваляха дъждове и на това място се образува локва. Колко много се гордееше тя с появата си. Оглеждаше се отвсякъде и си мечтаеше на глас:
– Ще ме забележат веднага, няма начин да ме подминат и веднага ще ме отбележат на географската карта.
Във въображението си видя малко синьо петно, което добре контрастираше на околността.
– Добре ще изглеждам на картата, защото имам равни брегове, – самодоволно се усмихна локвата.
Мечтите ѝ не спряха дотук. Те тичаха неудържимо напред, покорявайки една след друга висотите, които я отвеждаха към още по-голяма известност и слава.
– Тук на този бряг може би ще изградят профилакториум, а може и почивна станция. По нататък може да има пристан, а защо и не по-голямо пристанище?!
Странно защо никой не ѝ обръщаше внимание?
Е, това е разбираемо, но ….
Размечта се локвата и в това нямаше нищо лошо. Нали всеки иска да намери своето подобаващо място в живота.
Но и до сега локвата още не е открита. И защо ли?
Отдадена на бляновете си, тя полетя във вихъра на мечтите си, а на земята от нея остана сухо вдлъбнато място, което напомняше, че пътят се нуждае от ремонт.
