Денят предпазливо пристъпяше в тихата утрин. Хората уморени от веселбата от предния ден и нощта, още се излежаваха в креватите си, не желаейки да вършат каквото и да е.
Но за Митко това не важеше. Той бързо се измъкна от леглото, облече се, обу се и тръгна към вратата. Бързаше, защото имаше среща с приятели, а вече закъсняваше.
Когато Митко влезе в малката зала, момчетата бяха там. Те се шегуваха и разказваха кой как е прекарал празника.
Димо се изправи и каза:
– Приятели нека да започнем. Вчера празнувахме Рождество Христова. Но днес искам да се спрем на нещо много известно, на което почти не обръщаме внимания. Спомняте ли си какво казаха ангелите на овчарите в звездната нощ?
– „Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът, ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли“, – бързо каза Минчо.
– Забелязахте ли началото на известието? Какво се казва там? – попита Димо.
– „Благовестявам ви голяма радост“, – обади се Станко.
– А какво всъщност означава радост? – отново попита Димо.
Момчетата се замислиха сериозно. Те знаеха, че тази радост е резултат присъствието на Господа, но от тях се искаше да кажат какво те разбират под радост.
Първи започна Радой:
– Радостта се изявява от хора, които се радват, че си успял в нещо.
– Радостта е мирът, който преминава всякакво разбиране, – добави Атанас.
– Радостта е знанието, че нищо не може да ни отдели от Божията любов, – плесна с ръка върху коляното си Станимир.
– Радостта върви по вода, – този отговор бе съпроводен със смях, но Венелин смело продължи. – Ако не вярвате питайте Петър?
– Радостта превръща водата във вино и нахранва хиляди с обяда на едно великодушно момче, – стеснително се размърда Камен на стола.
– Радостта е с размерите на синапово семе, – каза Тодор.
– Радостта са децата, големи и малки, – усмихна се Явор.
– Радостта е бебе, когато човек е на 90 години, – вметна Минчо.
– Радостта е поток в пустинята и път в пусто и безводно място, – намеси се и Делян.
– Радостта е девствено момиче, което казва на ангела: „Да ми бъде според словото ти“, – каза Митко.
– Чудесни предложения, – одобрително кимна с глава Димо. – На мен не ми остава нищо друго освен да прибавя и моето мнение.
Всички момчета вторачиха погледите си в Димо.
– За мен радостта е Неговото чудотворно, неугасимо присъствие в живота на всеки от нас.
