Архив за етикет: път

Малкият инцидент

Донка се почувства изолирана и неуважена.

По време на обедната почивка шефът ѝ бе оставил шоколадови бонбони на бюрата на всички с изключение на нейното.

На Донка ѝ стана мъчно:

– Защо ме пренебрегна? С какво съм заслужила такова отношение?

Когато попитаха шефа ѝ:

– Защо постъпихте така с Донка?

Той отговори:

– Тези шоколадови бонбони все още бяха добри, но са от известно време. Донка е бременна, така че не исках да ѝ се случи нещо лошо.

Малкият инцидент се превърна в постоянна шега в офиса.

Понякога и ние погрешно тълкуваме Божите намерения поради ограниченото си разбиране и възприятие.

Може дори да вярваме, че сме жертви на несправедливо отношение, забравяйки, че Бог винаги дава най-доброто за нас. Винаги.

Нашите мисли и пътища са повлияни от егоистични желания, но Божите са състрадателни и праведни.

Така че, дори когато нещата не изглеждат добре, можем да се доверим, че Бог ще ни осигури това, от което наистина се нуждаем, защото Той е любящ и верен на собствените Си обещание.

Нека „Го призовем, докато е близо“, като знаем, че Той никога няма да ни остави.

Без карта или помощ стигаме до никъде

Николай се опитваше да се ориентира по маршрута без карта.

Направи доста опити да достигне мястото, за където бе тръгнал, но не се получаваше, въпреки че бе напълно убеден:

– За какво ми е карта или помощ от някого? Сам ще си намеря пътя за там.

Направи два обратни завоя и стигна до съмнителен еднопосочен чакълест път, водещ към никъде.

Накрая спря и въздъхна дълбоко:

– Май ще трябва да се обърна към GPS-а си за да ме ориентира

Е, стигна там, където трябваше да бъде, но не мина без помощ.

Бог ни дава Своето Слово, мощна, но същевременно практична „карта“ за живот.

Той също така поставя мъдри хора в нашия свят, които могат да ни говорят истината.

Тези „карти“ ни насочват към разумни решения и ни карат да мислим добре, да действаме, както трябва, да обичаме чистосърдечно и да живеем пълноценно.

Ако забавим темпото, за да се вслушаме в Божите съвети, ще се движим по правилната траектория.

Само ако можехме да оставим настрана гордостта, нетърпението и дори собствените си идеи, за да се вслушаме, ще разберем, че Неговият път е правилния.

Не избирай лесното

Джаксън се опитваше да оцелее във войната.

Той разсъждаваше на глас:

– Ако избера да стана войник, ще имам известна сигурност, като оръжия, храна и подслон. Мога и да се откажа от живота и да умра до купчина боклук в едно от многото сиропиталища, в които живея. Изборът е много труден за мен.

Той въздъхна и се почеса по главата:

– Положението ми не е леко, а бягството от мъките на глада изглежда по-привлекателно, отколкото искам да си призная.

Тогава си спомни думите на баща си, който вече не беше между живите:

– Ако избереш в момента лесното, по-късно може да се окаже, че това е далеч по-трудно.

И Джаксън продължи с разсъжденията си:

– Ако стана дете-войник това ще ми даде храна в момента, но вероятно ще доведе до психически и физически мъки по-късно…. хмм … Смъртта ми би сложило край на страданията ми. Но нужно ли е да се откажа от целия живот, който тепърва ми предстоеше да живея?

След дълъг размисъл стигна до следния извод:

– Няма да поема по лесния път. Избирам „тясната порта“, за която Исус говори. Бог вижда голямата картина. Той има план и има последната дума. Ще се съглася с Него, дори когато този план или дума се различават от това, който аз смятам за добро.

Отстъпничеството

Петър дойде до приятеля си Юлий и сподели:

– Вече не вярвам в Бога.

Юлий вместо да се впусне да му доказва, че се е заблудил, само го попита:

– Ти с кого спиш?

Петър трепна и призна греха си.

Така започна пътя на Петър обратно към Бога.

Отстъпничеството не се случва за една нощ.

Това е постепенно отклонение. Често то е водено от фината примамка на идолите, независимо дали са пари, слава или нещо друго, което отвлича вниманието от всеотдайната преданост на Христос.

За това бъдете нащрек!

Нека молим Бога, да пази сърцето ни от бавното отклонение, което ни отдалечава от Него.

Да ни научи да разпознаваме фините компромиси, които ни затлачват в по-маловажните неща.

Господ е по-ценен от пари, успех или утеха, нека не забравяме това.

Божието Слово променя

Преди години Михаил последва призива на Господа и реши да се посвети на мисионерска работа, достигайки групи хора, които никога не са чули Евангелието.

Той вярваше:

– Бог ме е призовал в това служение.

Случи се така, че по пътя към една от тези групи, самолета се разби и Михаил не стигна до крайната цел.

Минаха години.

Друг мисионер откри активна група вярващи в същия отдалечен район.

Той се срещна с тях и ги попита:

– Как сте приели Исус Христос за свой Господ и Спасител?

Ловната група от местните жители разказа следната интересна история:

– Ние открихме катастрофирал самолет. Сред останките му намерихме Библия на млад мисионер, която бе написана на нашия език. След като я прочетохме, повярвахме в Христовото Евангелие.

Така тази не достигната общност бе изведена от тъмнината към светлината.