Слънцето ярко блестеше, но то не отговаряше на настроението на Наим. Младежът бе свил ръцете си в юмруци, здраво бе стиснал зъби, но устата му бе затворена и само по лицето му можеше да се разбере, че ако имаше възможност да вика, щеше да реве като лъв.
Така го завари Назар. Той бе подочул какво се е случило с приятеля му. Седна до него, не можеше да не съчувства на мъката му.
– Наим, стегни се, – каза му той, – разногласия винаги ще има.
– Да особено с онези, на които не можем да кажем нищо или да се махнем от тях, – процеди през зъби Наим.
– Не само ти имаш такива сложни взаимоотношения в семейството.
– Та те ме направиха на луд, – Наим едва се сдържаше, за да не изкрещи. – Та аз съм техен син, брат, братовчед, племенник, внук, …..
– Спомни си какво четохме вчера, – опита се да го ободри Назар.
– Какво? – незаинтересовано и безразлично попита Наим.
– Не обърна ли внимание, че Исус не контролираше своето семейство, но не позволяваше и те да го управляват.
– Какво мога да направя аз? – попита безпомощно вдигайки ръце Наим.
– Ако смяташ, че можеш да контролираш поведението на хората особено към себе си, ти си поробен от тяхното мнение, – констатира Назар.
– И какво да ги оставя Бог да ги контролира какво да правят ли? – начумери се Наим.
– Щом си приел Исус Христос за свой Господ и Спасител, ти си Божий син. Бог те обича и одобрява.
– Да, но те…., – недоволно измрънка Наим и се спря.
– Виж, – Назар погледна приятеля си в очите, – Исус даде на роднините си пространство, време и благодат. И понеже го направи, те се промениха. Един от тях стана апостол, други поеха пътя на мисионерите. За това не се отчайвай. Бог все още променя семействата.
