Беше горещо, но това не пречеше на Самуил и дядо му да се движат по прашния път.
– Виждаш ли кръста на хълма? – посочи с ръка старецът към височината. – Чуваш ли как войниците забиват пироните?
Самуил се заслуша, но нищо не долови.
– В мрачния петък врагът на Исус се усмихвал и тържествувал: „Този път, непременно ще спечеля. Победата е моя“.
– Но нали ти си ми казвал, че ако сатана замисли нещо зло, Бог го използва за добро, – Самуил погледна изпитателно дядо си.
– Когато бе отвален камъкът от гроба на Исус и Той възкръсна в неделното утро, навярно дяволът е бягал из гробищата и е крещял: „Все някога ще победя, ще спечеля … ще види Той“.
Самуил се разсмя гръмко и шумно.
– Бих му извикал: „Няма да го бъде“ – и заподскача край дядо си.
– Ти скоро ми разказваше за проблемите си, – старецът погледна внука си. – Мислиш ли, че Бог не може да те извади от ямата, в която си попаднал? Или смяташ, че Той не може да те освободи от лъжливите обвинения на твоите противници? Нима ще позволи врагът да тържествува над едно от децата му?
Самуил повдигна рамене.
– Вярата в Бога, ще те преведе през всяко зло.
– Но това не става толкова бързо понякога … Колко ще трябва да чакам? – нерешително се обади Самуил.
– Да, Той забавя нещата, но винаги се справя с безпорядъка около човека. Това е Негова работа.
