Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.

Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.

Казуарът е признат за най-опасната птица в света. Всяка година в Австралия от тези „птици“ загиват 1-2 души. Те са способни да убият противника си с един удар на мощния си крак.

Основната опасност се крие във факта, че тази птица е много бърза, силна и напълно непредсказуема. Притисната в ъгъла тя е много опасна, а ако приближиш пиленцата й, не чакай милост.

Основното й оръжие са дългите й и много остри нокти. Тази птица лесно може да разпори човешка плът, повреждайки жизнено важни органи.

За разлика от други големи налетящи птици, като щрауси и ему, казуарът може да удря в различни посоки, както напред и назад, така и настрани.

Пиленцата им са напълно дружелюбни, но сприхавите им родители винаги се намират някъде наблизо.

Преди нападение казуарът издава съскащ звук.

Една врана като гледала как гъските се готвят да отлетят на юг, решила да замине с тях. Водача на ятото, когато разбрал желанието на враната, строго я погледнал и й казал:

– Ти не си прелетна птица, как ще летиш с нас?

Враната самонадеяно отговорила:

– Аз съм силна и ще успея!

– Както искаш, – казал водачът, – ще полетим и ще видим.

На сутринта ятото тръгнало, а с него и нашата героиня. Когато се спрели да нощуват, познайте кого нямало сред ятото? Да, вие сте абсолютно прави!….

Накрая, когато слънцето почти прибрало лъчите си, между почиващите птици се приземила уморена, гладна и разрошена врана.

Водачът дошъл при нея и казал:

– Врано, помисли си добре! Ние ще летим през морето. Три дена няма да спираме никъде за почивка. Няма да успееш!

– Глупости! Аз съм силна! Всичко мога! Ще успея!

На сутринта ятото отново продължило пътя си.

Три дена след като гъските прелетели морето, на хоризонта се появила черна точка. Да, това била враната. Изглеждала зле, едва дишала. Не била в състояние да каже нещо.

Гъските се събрали край нея, а водачът казал:

– Да, врано, ти наистина си силна! Ти успя!

– Оставете! Силна съм, но каква голяма глупачка съм!?