Животните са оцветени по два начина: едни имат „защитна“ окраска, благодарение на която се сливат със заобикалящата среда и могат да се скрият, а други имат „насочваща“ окраска, която ги прави видими по няколко причини. Зайците се отличават с това, че са оцветени и по двата начина. Когато лежат в леговището си, в храсти или на земята, ушите, главата, гърбът и хълбоците им са сиви. Животните се сливат със земята и се виждат едва когато ги наближите, оцветени са „защитно“. Но в момента, в който заекът разбере, че приближаващият неприятел ще го открие, той скача на крака и тръгва да бяга. Сега той сваля цялата си окраска, сивотата сякаш изчезва безследно, настъпва мълниеносна промяна. Ушите му са снежнобели, с черни връхчета, краката бели, а опашката е черно петно върху ослепително бял фон. Сега заекът е черно-бял. Окраската му вече е „насочваща“. Как става това? Много просто. Предната част на ушите му е сива, а задната — черно-бяла.
Черната опашка, окръжаващото я бяло петно и краката са прилепнали до земята. Заекът седи върху тях. Когато той седне, сивият плащ се разпростира и някак се уголемява, но щом животното скочи на крака, плащът изведнъж се свива и се появяват всички бели и черни петна и докато преди цялата му окраска шепти: „Аз съм бучка пръст“, сега тя вика с пълен глас: „Аз съм заек!“
Защо заекът прави всичко това? Защо трябва едно плашливо създание, което крепи живота си единствено на своята бързина, да оповестява по такъв начин съществуването си на целия свят, вместо да се скрие? Сигурно има уважителна причина за това.
Положително съществува известна полза, инак заекът не би се държал така. Работата е в това, че ако тревогата се окаже лъжлива, заекът мигновено разсейва заблудата, като показва истинската си окраска. От друга страна, ако непознатият се окаже койот, лисица или куче, те моментално забелязват, че имат работа със заек, и „разбират“, че няма смисъл да си губят времето да го преследват. В същност те си „говорят“ Така: „Това е заек, а на открито не мога да го хвана“. Те се отказват от преследването и това, разбира се, спестява на заека много излишно припкане и безпокойство.
Черно-белите петна са „националният мундир“ и „флаг“ на зайците. При по-слабите зайци тези петна са по-матови, а при силните са много по-големи и по-ярки.

Дизайнерът  Брайан Сега  взел обикновения смартфон и го видоизменил. Като прототип е взета обикновена ръкавица. Според замисъла на изобретателя на всеки пръст на ръкавицата ще бъдат разположени по три бутона за лесен избор.
Дизайнерът се е стремял да разработи такъв смартфон, който да заема по-малко място, да не се държи с ръка и да е част от човека. Тъй като без ръце е трудно да се прави каквото и да е, сега удобно ще бъде едната ръка да изпълнява функцията на смартфон, За сега идеята изглежда доста безнадеждна и с прекалено крехка конструкция, поради което човек ще се чувства  ограничен в някои дейности.
Трудно ще бъде с такава ръкавица да си измиеш ръцете или да приготвиш обяд. Даже работата на компютъра ще бъде затруднена. Въпреки това дизайнерът е искал да сведе до минимум неудобството за общение по мобилния телефон. За да приемате входящо повикване, просто трябва да направи жест с ръка подобен на вдигане на слушалката.
Поради отсъствие на екран, всеки път трябва да се използват бутони за набиране на номера, а това е неудобно. Като цяло идеята за телефон ръкавица има много недостатъци, но въпреки това, тя има и перспектива. Ето защо, дизайнерът има над какво да работи още.

Наближаваха празници и хората все по-често посещаваха малкото магазинче. Конкуренцията бе голяма, но на пазара падаше по малко и на дребните търговци. Сутринта имаше голям наплив, но след обяд тълпата намаля. Магазинерката си отдъхна. Реши малко да почине преди да я залее нова вълна от хора привечер.
Вратата на магазинчето плахо се отвори. Влезе стройна жена, облечена стилно и с вкус.. Погледа и обходи рафтовете и стоките подредени на пода. Сочейки с пръст започна да пита:
– Това колко струва?…… А това?….. А това мъничкото?
Магазинерката имаше чувство, че жената сочи на посоки, без да осъзнава какво й се казва. Странното е, че няколко пъти посочи едни и същи стоки, сякаш беше забравила, какво й е казано за тях. Явно нещо я притесняваше и мислите й блуждаеха някъде другаде.
Изведнъж рязко се обърна и каза:
– Знаете ли какво ми е нужно? – не дочакала отговор, продължи. – Дайте ми една момина сълза искам да си я насадя.
Едва сега магазинерката разбра какво терзае клиентката. Пред магазинчето имаше малка градинка, в която тя бе насадила различни цветя. С много любов и нежност се грижеше за тях. Сега беше цъфнала момината сълза. Нежните бели цветчета, приличащи на отронени детски сълзи, леко се открояваха на фона на зелената маса. Много често „вандали“ опустошаваха градинката, обираха нацъфтелите цветя и безпощадно стъпкваха всичко наоколо.
Погледна клиентката. В нея имаше нещо властно примесено с учтивост, която се губеше в лабиринта от настойчивост, непреклонност и бруталност. Гласът на магазинерката прозвуча тихо и спокойно:
– Ако искате за засаждане, мога да ви дам, едва след като увехнат и изсъхнат цветята….
Странно помисли си магазинерката: „Не попита как и кога се засаждат. А дали знае как да се грижи за тях?“
Клиентката примирено въздъхна и напусна магазинчето.

Момичета и жени от всички нации, радвайте се! Най-накрая е изобретено огледало, което ще задоволява нуждите на всички, без изключение. Не това не е мит. Сега можете да забравите за набързо гримиране пред огледалото за обратно виждане на автомобила, или рисуване на „бойна окраска“ с помощта на миниатюрна и неудобна кутийка с пудра. Компактността и удобството винаги ще ви бъдат под ръка.
Както се казва, всичко гениално е просто и всичко просто е гениално. Изглежда само азиатците, а именно японците, могат така неотклонно и напрегнато да работят върху решаване на въпросите по неудобствата си така, че да натрият носа на всички останали нации. В повечето случаи те изваждат поредната порция творческо приложение в практиката, като че ли от малкия си пръст, оставяйки другите озадачени. А на другите им остава само да кажат: „Това е толкова просто! Защо никой до сега не се е досетил за него“?
Така се  е случило и този път. Аксесоарът наречен «Four-Sided Panorama Compact Mirror» не е нещо ново в женската козметика. Това е просто съединяване на четири малки огледала, но взети така заедно се превръщат в мощно средство. Получило се е едно супер огледало с помощта, на което ще можете да разгледате лицето си изцяло, започвайки от върха и стигайки до брадичката. Получава се нещо като „панорамна гледка“, удобна за нанасяне на грим и коригиране на прическата „в движение“.

Този вид мишка е добре дошла, особено при работа с компютър при необичайни ситуации. Тя допринася за повече възможности и удобство са самите вас.
Оптическата мишка се  поставя на пръста и се управлява от неговото движение. Тя е лека, разполага с два бутона и колелце за скролиране. Отлично пасва в случаите, когато не може да се използва традиционната мишка, като в превозно средство, при необичайна поза на дивана, при работа с лаптоп.
Мишката работи върху всякакви повърхности и може да се свързва към USB  на всеки компютър.