Лимож е район, който се намира в Централна Франция. Според драматургът Жан Жирду от него „произхождат повече папи и по-малко любовници, отколкото от кое да е друго място на земята“.

Градът се намира между Поатие и Перижо и е древен център на френската цивилизация, родно място на художника Огюст Реноар и на Етиен дьо Силует, на когото са кръстени рисунките в контури.

„Лимузен“ се наричат местните жители на старата френска провинция Лимужо, а първият луксозен автомобил се нарича лимузина, защото напомня за уюта и топлината на наметката, която носят овчарите в този край.

Някогашните жители на Лимож са си останали майстори на рисунките върху емайл занаят, който е претърпял временен упадък към средата на 19 век.

Френският драматург Викториен Сарду веднъж, когато бил на вечеря в един дом бутнал чаша с виното на масата. Жената седяща до него, за да не попадне  излятото виното върху роклята й, го посипала със сол. За някои хора разпръскването на сол е лош знак. Драматургът бил един от тях.
За да не се случи нищо лошо Сарду взел щипка сол и я хвърлил през рамото си. Солата попаднала в очите на сервитьора, който идвал да го обслужи. Пилето, което носел в чинията, паднало на пода. Куче го грабнало и лакомо започнало да го гризе.
Кост заседнала в гърлото на животното и то започнало да кашля и безпомощно да бута муцуната си с лапи.
Синът на домакинята се опитал да извади костта от гърлото на кучето, но то се уплашило още повече. Животното скочило и  захапало толкова силно пръста на момчето, че той трябвало да бъде ампутиран.
Сервитьорът, кучето и синът на домакинята действали автоматично, водени от своето „Аз“, смесено със алчност, надежда, страх и робство.
Само жената била подтикната да действа от практична гледна точка, но нейното действие било провалено от драматурга, който хвърлил сол зад гърба си. Така дал ход на всички последвали нещастия.