Един проповедник в началото на всяко богослужение винаги благодарил за всичко на Бога.
Веднъж валял дъжд и било много студено. Всичка очаквали да чуят в такова лошо време за какво ще благодари проповедникът.
Той се качил на амвона и казал:
– Нека да благодарим на Бога, че при нас не винаги времето е такова!
Един проповедник проповядвал за ада, правейки особен акцент на думите „скърцане със зъби“.
Една жена не издържала и се обадила от мястото си:
– Но аз нямам зъби!
– Няма значение, – казал проповедника, – там ще ви дадат …
Един проповедник дошъл в едно малко общество. Той носел със себе си тест за проверка на духовните дарби.
За да проверят своите дарби, вярващите трябвало да отговорят на десетки въпроси, отнасящи се до техните интереси, увлечения и неща, които желаят да правят.
Една жена видяла, че нито един от въпросите не ѝ „подхождал“. На малко от въпросите можела да отговори положително.
Тогава тя отишла при проповедника и му казала:
– Аз вече знам какъв е моя духовен дар?
– Какъв е? – с интерес попитал проповедникът.
– Мързел.
Днес беше много важен ден за Петър Василев. Току що бе завършил с отличие духовната семинария и пастирът на църквата му бе дал възможност да проповядва от амвона.
Хората в храма с нетърпение очакваха да чуят, какво ще каже младия проповедник.
Петър се бе подготвил много старателно Имаше намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си.
Годеницата на Василев бе между слушателите, а това още повече го вълнуваше.
Петър с разтуптяно сърце се изкачи по стъпалата към църковния амвон. Започна с голяма сила и тържествен патос, но внезапно се запъна и спря.
Всичко, което бе приготвил, се изпари от ума му. Буквите в бележките му се размиваха и той не можа да прочете нищо от тях.
След като помълча малко, Петър наведе глава и слезе от амвона.
Всички бяха много изненадани. Коментарите бяха различни. Едни го укоряваха, други го съжаляваха.
Чашата преля, когато Петър получи бележка от годеницата си: „Връщам ти годежния пръстен. Как можа толкова да се изложиш. Не искам да имам нищо общо с теб“.
Смазан и отчаян младият проповедник се прибра в стаята си. Дълго размишлява върху случилото се, а накрая коленичи и се помоли:
– Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Пожелах да изтъкна себе си. Но сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, решавам да не зная нищо друго освен Христос, разпнатия….
Не се мина много време и Петър Василев стана един от най-добрите проповедници.
Благословено е всяко крушение, което преживяваме в подножието на разпнатия Христос. Бог събира частите на нашето катастрофално аз и пресъздава от нас нови човеци, готови да Му служат и да изявяват Неговата слава.
Настана великият празник, носещ голяма радост за християните.
Светият Дух слезе върху апостолите и не само на тях.
Той дойде на света, за да се изпълни обещанието на нашия Господ Исус Христос, че няма да ни остави сираци, а ще ни изпрати Светият Дух, Утешителят.
И Божият Дух освети земята и ще води до края на века целия християнски род по пътя на спасението.
За първи път Светия Дух е дошъл върху апостолите под формата на огнени езици. Какво означава това? Защо е било необходимо това?
Тяхното проповядване трябвало да се утвърди Евангелието в света. Те били първите Му проповедници, които са разнесли Христовата светлина по света.
Чрез „огъня на Светият Дух“ били просветени и осветени сърцето и ума на апостолите. Божият Дух им напомнял всичко, което са чули преди от Господ Исус Христос. Светият Дух им даде сили, за да доведат останалите люде при Христа.