Архив за етикет: проект

Здравословна граница

Стоян бе изправен пред краен срок за проект в работата си.

Преди да излезе сутринта от къщи, той обсъди дневния си график със съпругата си.

Малко преди обяд тя му звънна и го попита:

– Можеш ли да вземеш някои хранителни стоки на път за вкъщи?

Следваше не много голям списък.

Стресът на Стоян вече беше висок и той бе силно раздразнен, че тя го моли да свърши тази поръчка, но бързо отговори:

– Да, няма проблем.

Той искаше да ѝ помогне, но това бе грешка.

След като приключи работа, Стоян се втурна кум магазина и се прибра бързо.

Когато влезе в къщи, той бе на ръба на негативните си емоции, а това силно повлия на останалата част от вечерта.

По-късно, когато си правеше равносметка, Стоян си каза:

– Съпругата ми не беше направила нищо лошо, като ме помоли да свърша една поръчка. Конфликтната вечер не беше по нейна вина. Ако бях по-мъдър, щях любезно да ѝ кажа, че искам да помогна, но че със служебните ми ангажименти този ден, това не е възможно.

Това е една здравословна граница, която би довела до повече мир в домовете ни.

Не провал, а проект

Кучето на Митко бе нападнато от друго много по-голямо от него и едва не го уби.

Митко настоя пред собственичката на голямото куче:

– Приспете вашето куче. Ще ви създава много главоболия.

– Това, което направи моето куче е ужасно, – отговори собственичката на големия пес, – но аз все още го обучавам и още не съм приключила с него. Моля ви да поизчакате малко.

Бог би казал за всеки , който те нападне:

– Това, което направи, беше неприемливо, непростимо, но още не съм приключил с него. Той е все още част от Моя план. Аз не се е отказал от него. Той може да е извън волята Ми, но не и извън обсега Ми.

Ние почитаме Бога, за това не трябва да виждаме враговете си като провали, а като Негови проекти.

Твоето “Да” да бъде “Да”

Румен се въртеше около баща си и мърмореше под носа си

– Нашето “Да” да бъде “Да” ….. Нашето “Да” да бъде “Да”. Татко, какво означава това?

– Честно казано понякога казваме „Да“, но всъщност означава „Не“.

– Как така? – ококори очи Румен.

– Всеки път, когато нарушим дадено обещание, закъснеем, не завършим даден проект навреме или не се обадим най-скоро, сме казали „Не“. За съжаление често не успяваме да спазим дадената дума.

– Е, това може да се случи на всеки, – повдигна рамене Румен.

– Ние сме Божий образ, представители на Христос за изгубените в света. За да бъдем отражение на Исус, ние трябва да държим на думата си, – дообясни бащата.

– А ако не можем да спазим всеки поет ангажимент? – присви вежди Румен.

– Има разрешение на проблема, – усмихна се бащата. – Просто си правиш списък на задачите, които си приел спрямо някой. След това решаваш, кои да оставиш и кои да промениш.

– А ако съм обещал да се обадя на баба още миналата седмица? – гласът на Румен звучеше отчаяно.

– Отдели време и ѝ се обади по-скоро, – посъветва го баща му. – Нека твоето “Да” да бъде “Да” дори и със закъснение. Тогава ще почувстваш голямо облекчение.

– Да, прав си, татко. Отивам веднага да ѝ се обадя.

Хубаво е, но не, благодаря

Огнян бе поканил приятелите си на специална вечеря. Той сам приготви храната.

– Нека всеки се счита за почетен гост, – каза Огнян. – Всичките ви любими ястия са наредени на масата.

Обадиха се няколко гласа:

– Цялата храна изглежда страхотно.

– Всичко мирише толкова вкусно.

Всички се настаниха край масата.

– Помогнете си, – добави Огнян. – Вземете купи и чинии и ги подавайте нататък.

Държейки купата Мая само я помириса и прибави:

– Мирише прекрасно.

След това я предаде нататък, но не взе от храната в нея.

Подаваха си чинии един на друг и коментираха:

– Това изглежда много приятно.

Но никой не вкусваше от това в съдовете.

Огнян ги наблюдаваше известно време, а след това попита:

– Какво правите? Защо не си вземате нищо? Толкова много се старах. Нима това не са любимите ви ястия?

– Да, те са от тези, които много харесвам, – отбеляза Тони, – но нещо не ми се яде.

– Просто вдишвам аромата им, – обади се и Силвия.

Останалите отговори не бяха по-различни.

Ние като християни не постъпваме ли понякога така?

Събираме се около трапезата, която Бог е приготвил за нас, за да укрепи и изгради живота ни чрез Писанието, молитвата, общение с другите вярващи, поклонението и служенето на други.

А нашият отговор какъв е?

– Този мисионерски проект наистина изглежда добре, но не, благодаря….

Или:

– Знам, че това изучаване на Библията в малка група е чудесно, но не е за мен.

И така, сядаме на трапезата на духовен празник, а после подаваме чиниите, без да вземем нищо от тях.

Бог иска да преминем отвъд посредствена диета на християнството.

Да изпитаме всичко, което Той предлага, за да изградим живота си така, че наистина да станем такива, каквито Господ иска да бъдем.

Имаме нужда от постоянна връзка с Исус, за да останем здрави и ефективни като Негови служители.

Всичко, което правим ни напомня Него

Камарата на общините беше бомбардирана през Втората световна война.

Министър-председателят Уинстън Чърчил каза в парламента:

– Трябва да я възстановят според оригиналния ѝ проект. Нужно е, да бъде продълговата, а не полукръгла, позволяваща на политиците да се „движат около центъра“.

Това запази партийната система, където левите и десните се изправиха един срещу друг.

Чърчил тогава отбеляза:

– Ние оформяме нашите сгради и те оформят нас.

Бог не ни дава подробни инструкции за нашето място за поклонение, както направи с Израел. Нашето поклонение е не по-малко жизнено важно.

Самото ни същество трябва да бъде скиния, отделена за Него, за да живее в нея.

Нека всичко, което правим, ни напомня кой е Той.