Мария пътуваше със сина си Емил в обществения транспорт.

В същия автобус се качи Гларусът, така наричаха 13 годишният Николай приятелите му. Когато Гларусът забеляза Емил присви пренебрежително очи и измърмори:

– Червенокос, пфу …..

След това се обърна към момчето, което се намираше до него, вероятно един от приятелите му и изпухтя:

– Ако някога ми се роди червенокосо дете ще го убия. Какъв отвратителен цвят. Оня малкия трябва да го приберат някъде и да не го показват навън.

Емил бе само на четири години, но думите на това грубо момче го смутиха. Мария се чувстваше унижена, за това, че рижите коси на сина ѝ бяха станали мишена на поредния хулиган.

Когато слязоха от автобуса Емил погледна майка си с тъжни си сини очи и попита:

– Мамо, защо хората не харесват моите коси? Ако бях като батко, който е тъмнокос, щях ли да им се харесвам повече?

Сърцето на Мария се разкъсваше от болка, когато чу въпросите на малкия си син. Тя го прегърна и го притисна към гърдите си.

– Мили мой, малцина са в този свят, които не харесват косите ти. В този свят има добро, освен зло. Съществуват добри и грижовни хора, които не биха се присмели на косите ти, за тях ти не би бил по-различен от другите.

Емил се усмихна топло и каза:

– Не се тревожи за мен, мамо. Въпреки, че говореше лоши думи за косите ми, у този батко може да се намери нещо добро. Вероятно е бил разстроен и е имал проблеми.

Да, в този свят злото не може да надделее над доброто.

Ако обичате да наблюдавате как буболечките пълзят по цветята, огъва тънките заострени листа на тревата, ако ви вълнува веселия танц на пеперудите, ако обичате около вас да се разнася аромат на билки и горски плодове, не оставяте равнодушен пред преливащите се наоколо цветове, потъвайки изцяло в тяхното разнообразие, от вас се излъчва радост, а сърцето ви трепти от  щастие.

Вижте колко трогателен е залеза! Насладете се на буйната игра на вятъра, който гони облаците и ги превръща в чудновати фигури. Или по-добре си поговорете с прибоя, настъпващ, шумен,….. изведнъж притихващ и смълчаващ се. Вслушайте се в шумоленето на листата, те разказват поредната си приказка, която вятърът им е донесъл от далечни краища.

Ако се наслаждавате на природата, в нейните звуци и багри никога няма да останете сам.

Защото всички те дърветата, извисили корони към небето, цветята и пеперудите, които взаимно преливат багрите си едни в други, пчелите и мравките, които неуморно се трудят, изгревите и залезите следващи един след друг, симфонията от трели  и възхитителни аромати ви съпътстват навсякъде в трудното ви ежедневие,  в живота изпълнен с проблеми и предизвикателства.

И въпреки всичко вие ще бъдете щастлив, защото умеете да наблюдавате и да се потапяте в хармоничната красота и нестихваща музика около вас.

Това е много важно, особено за вас. Забравете и живейте по-нататък.

Повечето от гнева, чувството за неудовлетвореност, разочарованията, нещастията и отчаянието в този свят идват от хора, които задържат в себе си минали обиди и проблеми.

Колкото повече ги превъртате в ума си, толкова по-големи ще ви изглеждат и толкова по-лошо ще се чувствате.

Не се борете с нещастието, погледнете го отстрани. И вие ще намерите повече плюсове, вместо малки минуси.

Направете това и по този начин ще лишите миналото от възможността да ви наранява.

За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.

Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.

На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.

Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.

Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.

Социалистическият революционер Юмжагийн Цедембал поискал да спаси Монголия от сифилиса през 1929 – 1930 г и отишъл при Сталин.

– Медицината не помага, не знам какво да правя.

Сталин го попитал:

– В основата на всяко зло стои човекът, нима не си го разбрал до сега?

– Да, ламите, те първи опитват всяка жена, така е в нашата религия. Един заразява всички.

– Измисли някакъв повод и ги събери, а след това ги разстреляй. Има човек има проблем.

– Правилно! Ако си в пустинята и те ухапе отровен паяк, когато вземеш да режещ, изрязваш и живо месо.

Жестокият принцип на Сталин „Няма човек, няма проблем“ май в този случай щеше да свърши работа.