Работният ден свърши и домакините се юрнаха към магазините. Ако кажехме, че това е точното време за образуване на опашки, щяхме да ударим джакпота.

Уморени с натежали глави от проблеми. Хората бавно пристъпваха един зад друг, за да вземат необходимите продукти за в къщи.

Една жена накупила доста неща, задържаше опашката като се чудеше, кое в коя торба да смести, защото те вече бяха препълнени. Мъж прехвърли 50-те неспокойно пристъпваше от крак и от време на време си гледаше часовника. Изведнъж вдигна глава, посочи ролките тоалетна хартия, които жената с голямо усилие едва набутваше в една от чантите и попита:

– Извинете, госпожо, за какво ви е това? – обходи опашката с поглед, усмихвайки се хитро и едва доловимо намигна приятелски.

Жената беше притеснена и ядосана. Тя изгледа войнствено мъжа и каза назидателно:

– Я не се правете на неандерталец! Какво използвате в тоалетната? – победоносно вдигна глава, искайки да каже: „На какъв ми се прави този. Ама и аз му го казах, както трябва“.

Мъжът, правейки се, че не разбира за какво го питат, добави невинно:

– Вода!

Жената почервеня като нагорещен вулкан, готов веднага да изригне, а опашката се залюля от едва доловим смях, който заплашваше да я залее.

Бащата беше толкова ядосан, че строго наказа своето тригодишно мъниче. Проблемът с парите отново го беше стиснал за гърлото, а тя без разрешение нарязала цяло руло хартия за опаковане. И за какво е направила всичко това? За да украси някаква безполезна кутийка.
Без да се обиди на следващия ден момиченцето дошло с подарък за баща си:
– Татко, това е за теб! – казало детето.
Обезкуражен бащата започна да съжалява за вчерашната си невъздържаност. Той отново се ядоса, когато забеляза, че дъщеря му подава празна кутийка.
– Би трябвало да знаеш, че когато правиш подарък, в кутията трябва да сложиш нещо, – каза назидателно бащата. – А ти си ми донесла празна кутийка!
Сълзи замъглиха очите на детето:
– Тя не е празна, аз догоре я напълних с целувки за теб, татко!
Щедростта и любовта на дъщерята поразиха бащата. Той падна на колене, прегърна я и я помоли да му прости. Този безценен подарък той запази. В най-трудните минути на живота си, той си спомняше за целувките и любовта на дъщеря си. Това е по-важно от всички богатства на света, по-значително от всички проблеми и неуредици.

Една богата дама минавала край един беден дом и чука в весел смях. Веднага поръчала на слугата си:

– Иди и разбери, какъв празник имат.

– Това е семейството на дърваря, – доложил слугата. – Днес той е успял да продаде дървата и всички са се нахранили със сладка каша. За това се и радват.

„А на моя мъж бизнесът се влошава“ – тъжно си помислила дамата.

Скоро жената отново минала от там и чула смях. Изпратеният слуга обяснил:

– На дърварят му се е родил син! Те едва изхранват трите си деца, а на четвъртото се радват.

„А моите дъщери ми създават само проблеми“ – с тъга си помислила богатата дама.

Когато богатата жена за трети път чула от този дом да се разнася смях, тя сама почукала на вратата му и попитала стопанката:

– Защо винаги сте така весели?

– У нас всичко е хубаво и сме добре, за това се и веселим, – отговорила простодушно жената.

Тук дамата не издържала и отишла при местния магьосник. Тя му разказала за семейството на дърваря и възкликнала:

– Това не е справедливо! Моят живот е постоянно мъчение, а това семейство непрекъснато се радва.

– Ти имаш богатство, мъж, умни дъщери. Какво искаш повече? – изненадал се магьосникът.

– Направи ми магия за щастие.

– Аз не мога да направя това, което ти не забелязваш, когато е близо до теб, – въздъхнал магьосникът.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Спасението идва винаги, когато най-малко го очакваш. И най-сложните проблеми най-често се решават изведнъж и неочаквано……

Ако се съсредоточим в днешния ден, ще забележим, че проблема е станал малко по-лек.

Кой е казал, че трябва да преместваме планини? Кой е казал, че трябва да правим планове за бъдещето? Никой, освен нашето въображение, помрачаващо нашият ум с лъжливи проблеми.

Бог иска да слушаме гласа му днес. За това, ако прогоним мислите за миналото и бъдещето, които заглушават гласа на Господа, ще чуем какво Той иска да направим днес.

Тъй всяко нещо си става на неговото време. В даденият момент е най- добре да слушаме.

Нека не отлагаме това за утре!