Мирослава от няколко години страдаше. Тормозеше я така наречената клинична депресия.
През всичките тези години тя се питаше:
– Какво се случва всъщност? И защо точно на мене?
Един ден седна и започна да анализира постъпките си, причините, които ги предизвикваха и последствията от тях.
В главата ѝ се загнезди мисълта:
– Мислите трансформират живота ти. Както човек мисли в сърцето си, такъв е и той.
Тя бе шокирана.
– И какво излиза? – запита се тя. – Нима моят характер е сума от всичките ми мисли?
В представите ѝ се появи растение, което поникна от семе, а на глас каза:
– Така и всяко мое действие е следствие на семената в мислите ми. Но мисълта не е само семе, а и емоция.
Мирослава стана и започна да крачи неспокойно из стаята си.
– Излиза, че емоционалният смут, който преживявам е като термометър, който показва, че нещо не е наред в мислите ми, които негативно влияят на живота ми.
Тя бе чувала баба ѝ да казва:
– Душата привлича желанията, които прикрива. Не само тези, които обича, но и тези, от които се страхува.
Тогава Мирослава не разбираше добре тези думи, но сега ясно осъзнаваше:
– Ние не привличаме в живота си това, които искаме, а това, което сме. Наистина душата привлича нещата, които таи.
Искрите на откровението я подбуждаха и тя продължи да разсъждава на глас:
– Колко глупаво съм си мислела до сега, че мислите ми се пазят в тайна, която е дълбоко скрита в ума ми. Да, но мислите ми биха могли да афектират живота ми! …. Те се превръщат в навици….. И какъв е изводът?
Погледа и попадна на Библията, която бе отворена на масата.
Приближи се и първото, което прочете бе:
– ….. „всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, – това зачитайте“.
И Мирослава взе решение:
– От днес ще живея без негативните и нанасящи ми вреда мисли. Ако такива се появят, ще ги замествам с думи от Божието Слово.
