Христос не винаги е правел чудеса, дори когато това бе поискано. И всички чудни дела, извършени от Спасителя винаги и безусловно, се обединяваха около една мисъл: Чудесата на Христос, това са чудеса, въз основа на любовта и състраданието към човека.
Тези, които вярват, че вярата в чудеса е признак на наивност имат невярна представа за християнството, както и естеството на чудесата.
Хората са убедени, че чудеса не се случват и зачестява разбирането, че нарушението на определения порядък на нещата е естествено.
Християнинът вярва, че естествения ход на нещата може да бъде нарушен. Би било странно да се съмнява, че Всемогъщият Бог е в състояние да направи това.
В последните години много хора пред очите ми сериозно промениха живота си. Те повярваха в Исус Христос и тяхната промяна се прояви в действията им, привичките им, дори смениха приоритетите си.
Например, един мой познат, когото познавах от дълго време като женкар и светски лъв, стана любящ съпруг и баща.
Шефът на една фирма, който в името на умножаване на печалбата си изцеждаше и последните сили у подчинените си, спря да изпада в истерия, а на хора прибави още половин заплата към това, което получаваха до сега.
Почти завършеният алкохолик и наркоман се изкубна от зависимостта си и стана доброволец в служба на милосърдието.
Мисля, че всеки християнин, оглеждайки се наоколо и поглеждайки към себе си, може да назове десетки такива примери.
Преобразяването на човешкото сърце, това не е ли чудо?

Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Лекарите могат да получат пълна представа за връзката между разума и тялото от произведенията на Уилям Шекспир, тъй като в тях той описва доста ясно чувствата на своите герои.

Д-р Кенет Хитон анализирал 42 произведения на Шекспир и ги сравнил с 46 творби на неговите съвременици.

Хитон установил, че Шекспир е описал много по емоционално състоянието на героите си, отколкото неговите колеги.

В тях известният поетът е описал такива психосоматични симптоми като виене на свят, припадък и намалена или повишена чувствителност към допир или болка.