Posts Tagged ‘празник’

Бившият сатанист предупреждава родителите за опасността от Хелоуин

събота, октомври 14th, 2017

3827Джон Рамирес, който е бивш високопоставен свещеник в храма на сатанистите, поради Божието провидение отворил сърцето си за Евангелието, е разказал историята на личното му участие в сатанизма и честването на Хелоуин, за да предупреди родителите за опасностите на този празник.

Въпреки че някои християни вярват, че да позволят на децата си да се обличат в костюми и да ходят при съседите за бонбони е напълно безопасно, Рамирес има съвършенно друго мнение по този въпрос.

Той сподели, че с жена си са били сатанисти и са избрали деня на Хелоуин, за да се оженят.

„Спомням си 31 октомври 1987 г., когато имах най-дяволската сватба на планетата. Жена ми и аз решихме да се оженим на Хелоуин, да проведем демоничния ритуал, който продължи през цялата нощ, а сватбените камбани се чуваха до портите на ада „- пише той.

Той предупреждава християните, че е невъзможно да се отдели тъмния произход на Хелоуин с привидно безвредната практика днес на празника.

„Колко важен за вас е Разпети петък и Великден“, толкова Хелоуин има същата тежест и значение за тези, които живеят в тъмната страна“.

Рамирес твърдо вярва, че християните не трябва да участват в този празник. Дори и да го преименувате на Harvest Fest или да опитате да направите от него някаква християнска версия на Хелоуин.

„Единствената реколта, която трябва да празнуваме, е реколтата от души“, пише той.

Неразривна връзка

петък, октомври 13th, 2017

LP_HEB_Adam_Adamah_flightТази седмица има много необичаен празник. Симхат Тора  – שמחת תורה е празник, празнуващ приключването на ежегодния цикъл на публичното четене на Тората – Петокнижието на Мойсей.

След това започва нов цикъл с раздела за създаването на света и Адам, първият човек на земята.

„Адам“ е и първото име, дадено от Бога на човека. Това име има специфично значение, което не се отразява в превода.

Земята, по която вървим и човечеството са свързани помежду си от момента на сътворението.

Ролята, дадена на Адам от Бога, е ясна – да управлява и да култивира земята. „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята…“. Това е един библейски стих. Еврейският оригинал разкрива съвсем нов поглед по този въпрос.

Името на първия човек отразява превъзходно силата на еврейския език. Името Адам אָדָם ,произнася се адам, на иврит е свързано с две други думи: דַּם (дам) „кръв“ и אֲדָמָה (адама) „земя“.

Тази езикова връзка показва, че най-простото значение на името Адам е свързано с „кръв“ и „земя“. Връзката между тези думи и тяхното значение е ясна само когато четете текста на иврит.

Кошмарът в Лас Вегас

сряда, октомври 11th, 2017

originalНеделя. 1 октомври. 20 хиляди души се бяха събрали, за да се отпуснат и да послушат музика на кънтри фестивала в Лас Вегас.

Изведнъж от една от стаите на ходела се откри огън по тълпата.

Хаосът и ужасът сграбчи масата изплашени хора.

Джонатан бе дошъл на фестивала със семейството си, за да отбележи рождения ден на брат си
След първите изстрели Джонатан си каза:

– Пуснали са фойерверки! Колко подходящо за нашия празник.

Изведнъж  той забеляза, че певецът Джейсън Олдън избяга от сцената. Тогава осъзна случващото се и извика потресен:

– Това са изстрели!

Но това не го уплаши и той започна да насочва освен семейството си и другите изплашени хора на безопасно място.

Млада тийнейджърка молеше, плачейки:

– Помогнете на баща ми, той закри с тялото си мама и мен.

На Джордж съвсем не му бе провървяло. Той прикри съпругата си, но падна прострелян на земята. Каква нелепа смърт. Той беше дошъл на фестивала да отпразнува първата годишнина от сватбата  си с Бети.

Тейлър не се двоуми, скочи бързо и докара камиона, с който докарал приятелката си на фестивала. С нейна помощ започнаха да пренася и товарят ранените в камиона, а след това бързо ги откара в болницата.

Каролайн след като чу изстрелите, сложи малката си дъщеря на земята и я покри с тялото си. За щастие и двете оцеляха.

Пожарникарят Стив правеше изкуствено дишане на една жена, когато го простреляха в гърдите и корема. Въпреки раните, той остана и продължаваше да помага на пострадалите

Финансовият съветник Майк, заслони децата си, когато чу изстрелите. Той си каза:

– Те са млади, а аз съм вече на 54. Поживях си, сега е техен ред.

По чуди Майк също остана жив. Когато тълпата се разреди, по тялото му се виждаха отпечатъци от обувки.

Полицаят Ричард, бе целият в кръв, дали негова или чужда, но не спираше да помага на ранените.

Ветеранът от войната в Ирак Крис бе дошъл в Лас Вегас за някаква конференция. Той установи, че изстрелите идват два етажа по-горе от неговата стая и веднага се обади в полицията. Благодарение на него  бе открито местонахождението на стрелеца.

Каква кървава и страшна драма. 59 човека бяха убити, а повече от 500 останаха ранени.

Посоката на сърцето

понеделник, октомври 9th, 2017

LP_Kavanah_flightВърви първият месец на еврейската нова година. Месец изпълнен с празници, за които са написани много молитви.

Общият проблем на много евреи е борбата срещу повтаряемостта на молитвите. Религиозният текст, който някога е бил вдъхновяващ, става привичен с времето.

Как евреите оживяват молитвите си?

От древни времена изтъкнатите еврейски ортодоксални равини признават, че едно от главните препятствия за пълноценен религиозен живот се явява неизбежното еднообразие на молитвата.

Тъй като се повтарят едни и същи думи седмица след седмица, те започват да губят своята вдъхновяваща сила.

Как може да възстановим тяхното значение и да се унищожи монотонността?

Към молитвата се добавя намерението – „кавана“.

Основният принцип е да се поддържа правилното намерение. В еврейската традиция идеята за намерение се обобщава в широкия термин „кавана“. Буквално тази дума означава „посока“.

Само със съсредоточване върху думите в правилното направление, към възвишена цел, човек можем да се надяваме да достигнем молитва, изпълнена с правилни намерения и смисъл.

Това не е лесно да се направи. Средството за постигане на тази цел е дълбоко разбиране на думите, които се изговарят.

Те бяха обединили живота, пенсиите и интересите си

неделя, октомври 8th, 2017

unnamedБаба Петрана овдовя на 68 години. Със дядо Кольо много се разбираха, лоша дума не си бяха казали и всичко вършеха заедно. Но сега вече него го нямаше.

Възрастната жена дълго се въртеше около къщата, като шашардисана.  Не можеше да понесе самотата и искаше да умре.

Нищо вече не я интересуваше. Телевизорът си бръмчеше по цял ден , без да го погледне. Бе загубила всякакъв вкус към живота.

Спомените често я караха да плаче. Липсваше ѝ мъжът, който цял живот бе до нея.

– За какво да живея, по-добре да си сложа край на  живота.

Тя страдаше от диабет вече 15 години. И изведнъж реши да се тъпче с големи количества сладкиши, бонбони, сладоледи, … и всичко онова, което не си бе позволявала в предишните години.

Баба Петрана очакваше да изпадне в кома, но въпреки стреса и сладките неща, захарта ѝ бе в норма.

– Бог не ме иска, – каза си тя, – явно трябва да продължа да живея.

Синът ѝ със семейството си живееше в Португалия. Те много рядко си идваха. Когато умря дядо Кольо, синът ѝ предложи:

– Мамо, ела да живееш при нас.

– О, сине, – поклати глава Баба Петрана, – далечна земя, чужд език, непознати хора, изглежда по-зле и от смъртта.

– Омъжи се, – съветваха я приятели и познати, – не можеш оцеля сама, трудно ще изкараш на една пенсия.

Тя опита и се запозна с различни възрастни мъже, но те предизвикваха в нея отвращение. Въпреки всичко самотата я гнетеше.

Един ден ѝ хрумна спасителна идея.

Седна пред компютъра и написа в една от социалните мрежи:

“ Каня за съвместно живеене възрастна самотна дама“.

И чудото стана. Вече осем години в дома на баба Петра е празник.

Три възрастни, добре поддържащи се красиви възрастни дами всеки ден се веселяха и благодаряха на Бога, че са се събрали да живеят заедно. Те бяха обединили живота си, пенсиите и интересите си.

Имаха на разположение кола, вила, а другите апартаменти, които притежаваха, дадоха под наем и си докарваха не малък допълнителен доход.

Разхождаха се в парка, ходеха на басейн, театър, изложби, концерти, дори посрещаха гости.
Два пъти в годината бяха на почивка в някой курорт. И най-важното те изобщо не се караха.

Бият жени, за да изгонват от тях зли духове

петък, октомври 6th, 2017

06102017-cruel-ceremony-2Хиляди жени в Индия, включително тийнейджърки, доброволно се подлагат да бъдат бити, искайки да се отърват от зли духове.

Брутално събитие, водено от няколко свещеници, се провежда ежегодно като част от религиозен празник. Много съпрузи и бащи водят своите съпруги и дъщери, вярвайки, че в тях са се вселили демони.

Някои от жертвите сами отиват да ги бият, чувствайки, че поведението им в последно време се е изменило и винят за това прословутите духове.

Жените седят превили гръб в редица. И започва боят с пръчка и камшик, пред мъжката половина от населението, които наблюдават всичко това с философско спокойствие.

Въпреки че ударите са напълно реални, а жените се гърчат и тръпнат от болка, по лицата им може да се види усмивка на облекчение, защото смятат, че сега демоните не са в тях.

Мърморенето

събота, септември 23rd, 2017

imagesНеделя. Ден, в който хората, които се смятат за християни отиват на църква. Е, някои го правят само на празниците, но това е друг въпрос.

Времето все още беше хубаво, въпреки че есента вече бе нагазила полята и горите. Дървета и храсти бяха облекли жълто червеникавата си премяна. А слънцето се опитваше да стопли жадуващите за още малко топлина хора и животни.

Семейство Манчеви се приготви за църквата и тръгна натам. Гордо вдигнали глава баща, майка, дъщеря и син влязоха в храма.

След богослужението се усещаше някакво недоволство, което витаеше около семейство Манчеви.

– Това не може да бъде проповед, – мърмореше бащата. – Нищо не разбрах от казаното. Само стихове, стихове от Библията и нищо друго.

– Какво друго можеш да очакваш? – на свой ред се обади и майката. – Този човек изобщо не може да проповядва. Кой го е пуснал изобщо на амвона.

– Ами хора и хвалението, – не остана по-назад и дъщерята, – пеят толкова вяло, че да ти се приспи.

Синът мълчеше и внимателно ги слушаше. Накрая не се стърпя и попита баща си:

– Татко, ти колко пожертва за Божието дело?

– Десет стотинки, – каза тихо бащата и леко се сконфузи.

Майката и дъщерята не бяха дали абсолютно нищо и веднага след въпроса на момчето се свиха.

– Тогава, татко, – каза синът, – ти какво очакваш? Сял си малко, а искаш да събереш много. Изискват се усилия и от нас, а не само да недоволстваме от положения труд на другите. Нима трябва да се оплакваме и да ги критикуваме?

Тогава останалите членове на семейство Манчеви изведнъж бяха ужилени от истината, че всеки може лесно да критикува особено, когато нищо не е допринесъл за даденото дело.