В клуба на тийнейджърите бе доста шумно. Наближаваше празникът на Свети Валентин.
Бе поканен специален говорител, който да беседва с подрастващите. Високият тъмнокос мъж бе с голям, опит особено с тийнейджъри.
На Кирилов това не му бе за първи път. Той бе слушал много история изпълнени с любов и преданост и бе решил част от тях да сподели с младежите.
Разговорът с подрастващите се оказа много ползотворен.
Освен разказите, Кирилов успя да поговори с тийнейджърите за любовта, отношенията между мъжа и жената, а някой от присъстващите възрастни разказаха свидетелства, случили се в християнските им семейства.
Накрая Кирилов разгъна и показа на младежите един плакат, на който бе написано „посланието на любовта“ и го прочете на глас:
– „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“.
Младежите слушаха внимателно и съсредоточено. Тези думи оказаха силно въздействие върху сърцата им.
– А някой знаели, къде е написано това? – попита Кирилов.
Настъпи пълно безмълвие. Очите на подрастващите искряха, но мълчаха.
Отзад настъпи леко раздвижване. Един русоляв младеж плесна с ръце и с възторг възкликна:
– Това навярно е от някоя приказка ……
Медиите и обществото добре бяха промили мозъците на тези млади хора. За това те отъждествяват истинската любов с приказка.
