В нощта срещу Нова година след изпитото и изяденото Цветан Весов седна до горящата камина. Дървата пращяха мелодично в огъня, а ароматът на плодове изпълваше цялата стая.
Цветан погледна към елхата. Там хиляди малки светлинки се пречупваха в искрящите играчки.
Той приближи до устата си халба бира и доволство се разля по вените му.
Сънят обгърна ласкаво Весов и той потъна дълбоко в него.
Незнайно от къде пред него се явиха двама старци.
Единият бе облечен в богато украсени дрехи, извезани с злато и сребро. На всеки пръст от ръката му блестеше пръстен със скъпоценен камък. Старецът бе весел и усмивката му не слизаше от лицето му. Още с влизането си се държеше така сякаш той бе собственик на този дом.
Той започна да съблазнява Цветан с дрехи невиждани от него до сега. Не спираше да го хвали и превъзнася. Накрая започна да го придумва:
– Защо да не носиш скъпи дрехи? Виж колко са хубави! Веднъж само се живее.
Наистина в чантата на този старец имаше всякакви чудесии, но до тук бе уловката.
Цветан разсъждавайки на ум си каза: „С парите, които разполаган, мога да си позволя много малко или почти нищо от тези неща. Но какво да правя, всичко е толкова хубаво?“
Накрая Цветан реши да изслуша и другия си гост. Той бе облечен простичко и до този момент само мълчеше. Не сипеше похвали и не се държеше надменно. В очите му се четеше мъдрост.
– А вие какво ще ми предложите за празника? – весело попита Цветан.
– Не разполагам със скъпи вещи от чужбина, нито със скъпоценности, за да те впечатля. Притежавам само Истината и нея донесох в дома ти.
Първият старец се изсмя и каза с басовия си глас:
– Нима с Истината може да се напълни сандък? Човек трябва малко да се поглези. Защо го спираш, когато му се е отдала такава възможност, да си поживее в разкош и малко по-нашироко?
Цветан съвсем не искаше да обижда гостите си. Погледна износените си дрехи. Поопипа дребните монети в джоба си и протегна ръце към втория старец. Изборът му бе направен.
Първият старец се ядоса. От лицето му изчезна сладката усмивка. Не похвали, а ругатни се посипаха от устата му. Той тресна силно вратата и излезе навън.
Вторият старец се усмихна дружелюбно на Цветан и му каза:
– Не всеки в днешно време ще предпочете Истината пред богатството, лук и хилядите материални неща. Радвам се за теб!
Изведнъж Весов се събуди. Той бе много радостен и щастлив, защото знаеше, че е направил правилния избор.
