Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.

Не знам дали са щастливци тези, който са се сблъсквали с българското правосъдие преди, но тези които са попаднали под неговите воденични камъни, едва ли им е било много забавно. Освен пристрастността и явния интерес да се защитават интересите на бюрократите, олигарсите и техните слуги, нашите съдии са се отличавали с езуитски садизъм. Създавало се впечатление, че те взимали не само несправедливо решение, но и изнервяли онези, които нямат надеждни връзки с властта. Един от начините да се прави това, са били безкрайните опити за забавяне на съдебните процеси с помощта на многочислени „съдебни механизми“.

Това е можело да се измени само под силен натиск от страна на обществото, но подобни сили май нещо не са се виждали. Да се реформират тези неща е било болезнено и е изисквало повече време.

Такива „белези“ дълго ще развалят бъдещите български съдилища. Един от тях е изключителната дължина на българските съдебни производства. Дори специалистите от Брюксел смятат тази продължителност за дразнеща. Възможно е това да е по чисто обективни причини. Тъй като българските съдии се страхуват да направят грешки и да загубят работата си, предпочитат да протакат и повторно да проверяват фактите. Но за ищците това е малка утеха.

Българите са се научили даже от това да извличат някаква полза. Те се явяват най-активните граждани на ЕС, когато става дума за правата на човека. Сега срещу българската държава се водят около 600 дела заради задържане на дела. И както показва практиката, всичките взети решения не са в полза на София. Средно ищците получават по 10-15 хиляди евро. Трябва да се отбележи, че решенията на Европейският съд по правата на човека се явяват задължителни за България, така че е трудно да се изчисли колко пари губи българското правителство във всичко това. Освен това, „виновните“ съдии формално не носят отговорност.

В София скоро се прие решение, което до някъде реши тези проблеми. Народното събрание прие закон, даващ право на гражданите, при които съдебните дела са забавени поради административна процедура, да поискат финансова компенсация. Едновременно с това били установени и максималните срокове за съдебни спорове, при превишаването им автоматически се дава право за получаване на компенсация. Това намаление на сроковете за разглеждане е два пъти по-малко, в сравнение със съдебните искове в Брюксел, което допринася за изразходването на значително по-малко сили и време, но не решава всички проблеми свързани със съдопроизводството ни, ма какво да се желае още.

Веднъж в съда призовали дванадесет годишно момче за свидетел. По време на разпита един от адвокатите го попитал строго:
– Баща ти каза ли ти как да свидетелстваш?
– Да, – казало момчето.
– Много добре, – зарадвал се адвоката на това признание, – а сега ми кажи как баща ти те посъветва да свидетелстваш.
– Баща ми каза, че адвоката ще се опита да ме обърка. Но ако аз говоря само истината, то всеки път ше казвам едно и също.
Това е най-добрият съвет за всички нас.
Човек, който казва винаги истината, се ползва с всеобщо доверие. Дори враговете му го уважават за това му качество.
Истината на дело е правосъдие, справедливост, честност, неподкупност, добросъвестност, почтеност….
Най-доброто доказателство, че дадено нещо е истина е влиянието, която има над сърцата ни. Тя ни дава радост, покорява и ни помага.
В живота не доминира хаоса, а удивителен и строг ред, основан на истината, която рано или късно въздейства.
Лъжата не само унижава лъжеца, но и го унищожава.
Не се лъжете един друг, а говорете истината, така ще се предпазите от лукавството и лицемерието.

Днес ги пуснаха по-рано. Къде да отиде? Живееше сам. Приятелката му го напусна. Родителите му умряха при автомобилна катастрофа. С единствения си приятел вчера се скара и то за какво, някакви се пет лева.
Самотата го бе сграбчила в лапите си, а той само пъшкаше и окайваше съдбата си. Накрая реши. Ще се прибере. Ще сложи чашата на масата. Ще налее от онова хубавото и ще включи телевизора. Какво друго му оставаше?
С нежелание затътри крака към самотната си бърлога. Изкачи се по стълбите и се ослуша. Стори му се, че някъде тече вода. Дано не е забравил някой кран да затвори.
Превъртя ключа и пристъпи плахо напред. Не, не грешеше в банята имаше някой. Беше пуснал силна струя вода и си пееше. Не се двоуми дълго, тихо притвори вратата . слезе няколко стъпала надолу и набра номера на полицията по мобилния си.
– Ало, в дома ми има крадец…..да..на улица…..първия.
Полицаите дойдоха бързо и спипаха набързо нахалника. Странен крадец.
А той, час преди това, извади бутилка шампанско, изпразни я, като си похапна и накрая решил да се изкъпе. Таман си сапуниса  главата… и хоп щракнаха белезниците.
Крадец, натрапник…що за странен индивид? Е, за това си има разследване и правосъдие.