Бай Нено бе добър човек. Видеше ли някой в нужда веднага се притичваше на помощ. Не се щадеше.
Колко пъти са идвали при него с молба:
– Бай Нено дай ми двадесет лева назаем, на заплатата ще ти ги върна, че нямаме хляб в къщи.
– Помогни с някой лев, бабата се разболя и нямам пари да я откарам на болницата.
– Закъсал съм го яката, само ти можеш да ме спасиш …
– Счупих ръка , а за гипсо искат пари, ама вчера дойде сина и му дадох всичките си, сега от къде да взема. Дай пък на пенсията ще се оправим.
И така един за едно друг за друго, но все пари им трябваха и все при бай Нено тичаха.
Добрият старец даваше, какво да ги прави. Някои се възползваха от добрината му и не връщаха парите, но той не се сърдеше, защото знаеше, че така такива далече няма да стигнат.
Имаше и хора, които искаха да върнат заемите, но не можеха.
Случваше се я някой близък да почине или те самите попадаха в болницата, а след това забравяха за добрата ръка протегната в тежък момент.
Бог е милостив и търпелив спрямо нас, но ние сме слепи за добрините му. Едва ли ще можем да се разплатим с Него за всичко, което е направил за нас, но Той не иска това.
Спасението и благодатта са дар за нас, но дали ще Го последваш зависи само от теб.
