По време на Френската революция пред съда на революционния трибунал бил доведен някой си де Сен Сир.
Председателят попитал подсъдимия за неговото име и фамилия.
– Името ми е де Сен Сир, – отговорил подсъдимият.
Частицата де означавала, че човекът произхожда от благородно семейство
– Няма повече благородници, – възразил председателят.
– В такъв случай, аз съм Сен Сир.
Тъй като произношението на думата „свят“ е близка до „Сен“, то трябвало подсъдимият да се откаже и от тази част на името си.
– Така, че аз просто съм Сир.
А така се обръщали по това време към членовете на кралското семейство.
– Кралството със всичките си титли падна за винаги.
Подсъдимият трябвало да признае, че той няма фамилия и не е обект на закона.
– Аз съм нещо различно, като абстракция, – заявил Сен Сир. – Вие няма да намерите закон, наказващ абстрактна идея. Тогава трябва да ме оправдаете.
Озадаченият трубунал признал подсъдимия за невинен, от които се получи следното изречение:
“ На гражданинът Абстракция се предлага в бъдеще да си избере републиканско име, ако иска да не си навлича по-нататъшни подозрения“.

Полицейското управление на Ерусалим миналата седмица иззе два големи контейнери, маркирани като коледни украшения до арабските християнски жители на столицата, в които бяха транспортирани  голям брой „хладно оръжие.“
Контейнерите са пристигнали в Израел от доставчика в Китай преди повече от две седмици. Купувачът от северния квартал на Ерусалим Бейт Ханина  отишъл да получи пратката, но след като се появило подозрение от страна на митническите служители в пристанището.
Няколко дни по-късно, полицията обискира склада, където били иззети контейнерите. Те наистина били с коледни орнаменти, а под тях били скрити 18 000 фойерверки, 5200 командоски ножове, 4300 фенерчета прикриващи  5500 електрошокови устройства поразяващи с ток с високо напрежение и 1000 самурайски мечове.
Всичко това е било на път към арабските квартали на Ерусалим, където жестоките бунтове са се превърнали в ежедневие. В последно време са ескалирали в смъртоносни нападения срещу еврейските жители на града.
Операцията е започнала конкретно, за да се спрат фойерверките, които били използвани все по-често за атакуване на полицейски служители, синагога и други еврейски цели.

Карузо бил фантастично ревнив. Той унищожил първото си семейство с постоянни скандали и подозрения.
За това Карузо съвършенно сериозно уговарял втората си съпруга Дороти:
– Защо ти е фигура, скъпа моя. Умолявам те, стани от дебела по-дебела, така че никой мъж да не те погледне. Само тогава ще бъда истински щастлив.

Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

В основата на този вежливо и безобидно действие лежат страх и подозрителност. В древността човек е бил изправен пред много опасности от хора и животни. Било трудно да се довериш на всеки. Желаещите да се предпазят от внезапно нападение, започнали да се въоръжават, първо с тояги, а по-късно и с мечове.
Срещата с непознат предизвиквала подозрение, защото нито един от двамата не знаел какви са намеренията на другия. Съществували няколко начина на реагиране: да се обърне и да избяга, без да дочака резултата от срещата; да остава на място и да бъде готов за бой; хванали се за оръжията минават един покрай друг; за да се избегне борбата можели да станат и приятели.
Последното може да се случи, когато срещащите са убедени в мирните намерения на другия. За целта те сваляли оръжието от себе си и показвали празна длан.
Така ръкостискането се появили не вследствие на симпатия, а на недоверие.
Оттук и традицията да се подава дясната ръка, защото с нея се държало оръжието.