Страхувате ли се напълно да се посветите на Господа, защото си мислите, че ще се лишите от толкова много удоволствия в живота? И всичко това е, защото противникът се стреми да ви убеди, че само той може да ви даде истински живот, но не му вярвайте.

Истината е, че ако се посветите на Господа, ще загубите това, което си струва да останете без него. Това само ще ви помогне да живеете пълноценно.

Животът на Исус на тази земя е идеален пример за пълно подчинение. Той беше ходещ пример  за тези преимущества, които дават благочестив живот. Където и да отидеше, Исус отпушваше ушите на глухите, отваряше очите на слепите, даваше способност на сакатите да ходят. Той живееше в съвършен мир и абсолютна победа.

Единственото, което Той загуби бе властта на дявола, който идва само да открадне, убие и унищожи. Дяволът нищо не можеше да направи, докато Исус се движеше по Божията воля. По това време Исус ходеше в пълна победа над врага.

Не си мислете, че ще загубите много, ако живеете така. Вие можете да имате същото помазание, сила и Божията слава, както Исус.

Длъжни ли сте да да Му отдадете живота си? Да, защото ще замените своя живот с Божия, болестите с Неговото изцеление, вашата нищета с Неговото благополучие, своите вълнения и грижи с Неговия мир, своя грях с Неговото спасение.

Защо се колебаете? Ако добре сте разбрали всичко, вие нищо не губите ако го направите.

Две жени се разхождаха по крайбрежната част на града. Обикновена разходка, с участие в шеговит конкурс и спечелена играчка, за постигната победа в него.

Жените бяха спечелили огромен мечок, който приеха със смях, като награда за ловко хвърляне на стрелички по балони.

Радвайки се по детски, жените започнаха да се оглеждат за някое дете, така че играчката да си намери свой господар.

Скоро те видяха малчуган на около пет години, който здраво стискаше ръката на баща си, а в същото време риташе гладко камъче, което със звън се удряше в бордюра и отново се връщаше в краката на момчето.

– Виж какво мече, – без да се уговарят двете жени отидоха при детето. – Харесва ли ти? Взимай го, твое е! Радваме се, че можахме да те ощастливим с тази играчка.

След известно мълчание, момчето изрече обичайната дума за такива случаи:

– Благодаря.

В тази внезапно оформила се компания всички се усмихваха, освен бащата на момчето, който гледаше към пода и за изненада на всички в очите му се появиха сълзи.

– Това е първата дума, – каза бащата, – която синът ми произнася след дълго мълчание. Когато баба му почина той спря изведнъж да говори.

Благодаря, обикновена дума, която за много се оказва доста сложна по различни причини. За някои тя е просто вежливост, други и придават религиозно значение, а тя е просто съкращение – благо даря на някого.

Много е лесно да се съсредоточим към проблемите в нашия живот, но тогава можем да пропуснем благословенията си. И така вместо да се радваме в тези ситуации ние страдаме.

Ще ви покажа това с пример. Имахме голям финансов натиск. Противопоставях се на проблема с вяра. Сражавах се чрез Божието Слово в молитва, но едно не разбирах. Времето, когато проблемите изглеждаха толкова големи, благословенията бяха още по-големи.

Това време бе време на пробив, време на радост. Но аз не разбирах това, защото бях заета с проблема. Виждах само натиска и страдах, а трябваше да викам от радост изпълнена с мисълта за победа.

Но Бог ме събуди. Показа ми благословенията и ми напомни, че проблемите са временни, рано или късно те ще се решат, а Бог и Словото Му остават същите.

Ако в последно време преживявате трудности, отворете широко очите си, за да видите благословенията. Вие много по-ефективно ще се сражавате с проблемите си, ако прославяте Бога за решението, което вече ви е дал.

Престанете да гледате на проблема, огледайте се наоколо и скоро ще викате радостно, предвкусвайки победата.

На аерогарата майка и дъщеря се прощаваха. Девойката трябваше да лети, за това се прегърнаха.

Майката каза:

– Обичам те и ти желая достатъчно.

Дъщерята отговори:

– Мамо, твоята любов е всичко, което ми е нужно. Аз също ти желая достатъчно.

Те се целунаха и момичето тръгна.

Майката седна на една от пейките. Тя бе готова да се разплаче. Изведнъж се обърна към седящата до нея жена:

– Вие някога сбогували ли сте с някого, като сте знаели, че няма да го видите повече?

– Да, – каза жената. – Извинете, но защо се сбогувахте завинаги?

– Аз съм вече стара, а тя живее много далече. Следващият път ще прилети за моето погребение, – каза майката.

– Извинете, – каза непознатата жена, – не съм подслушвала разговора с дъщеря ви, но чух, че ѝ казахте: „Желая ти достатъчно“. Какво означава това?

Майката се усмихна:

– Това пожелание в нашето семейство е станало традиция. Когато казваме: „Желая ти достатъчно“, това означава:

Желая ти достатъчно светлина, за да бъде животът ти ярък.

Желая ти дъждовни дни, за да цениш по-добре слънчевите.

Желая то достатъчно щастие, за да цъфтиш.

Желая ти достатъчно болка, за да можеш да усещаш и най-малките радости.

Желая ти достатъчно победи, за да достигаш винаги желаното.

Желая ти достатъчно загуби, за да оцениш това, което притежаваш.

Желая ти достатъчно срещи, за да можеш да преживяваш по-леко разделите.

След тези думи тя се разплака и си тръгна.

Казват, че е необходима минута, за да намериш особен човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял живот, за да го забравиш …

С какво право ние ставаме „царско свещенство“? По правото на Изкуплението. Готови ли сме безвъзвратно да забравим за себе си и да се молим за другите?

Постоянното копаене в себе си, непрекъснатата проверка, дали сме това, което трябва да бъдем, поражда егоизъм и нездравословно състояние, което няма нищо общо с обикновеното и духовно здраве на едно дете на Бога.

Докато ние нямаме правилните отношения с Бога, ще висим на косъм и от време на време ще се радваме:

„Каква велика победа спечелих“.

Такъв живот нищо не говори за чудото на Изкуплението.

Ние трябва да се отправим на път с безразсъдна вяра, че изкуплението е завършено окончателно и сега няма нужда да се тревожим за себе си. Трябва да започнем да правим това , което ни съветва Христос да правим.

Колко време ще отнеме на Бога, за да ни освободи от пагубните привички, да мислим за себе си?

Трябва да престанем да се учудваме на това, което Бог може да ни каже за самите нас.

Има само едно място, където можем да бъдем праведни – в Христос. И ако сме на това място ние трябва да служим  чрез изливане на молитви за другите.