В Рим е представена за продажба квартира с площ 5 кв. метра. Тя може да се закупи за 50 000 евро. Намира се близо до двореца Грациоли, където е резиденцията на италианския премиер Силвио Берлускони.
Това е най-малкият апартамент в света. Знае се, че преди е било жилище за портиера. Апартамента разполага със седяща вана ръковина и тоалетна. Леглото, което е за един човек се намира на най-високия ред, където можеш да се  изкачиш по стълбите. В жилището има прозорец, но той може да се отвори само, когато си на леглото.
Местната преса коментира, че хората в Рим живеят като плъхове, а размера на жилищата им са малко по-големи от една индианска колиба.

Учените забелязали, че петното от нефт в Мексиканския залив, получено от катастрофата на нефтодобивната платформа, активно се поглъща от бактерии.
Тези животинки, които поглъщат компонентите на нефта са естествени обитатели на залива. Ежедневно те поглъщат голямо количество от разлятото петно. Привлечени от допълнителната храна те увеличават броя си. За сега те се  единствените, който могат да спрат екологичната катастрофа.
Бактериите обработват първо алканите, а след това и по-тежките фракции. Скоростта на обработване зависи от това, каква площ заема разлятото петно. Ако тя е по-голяма микроорганизмите не биха имали затруднения, но ако е силно концентриран поток, скоростта за преработване силно ще спадне.
Друг проблем може да се окаже недостига на кислород, който е разтворен във водата. Както повечето живи организми на земята бактериите поглъщат нефтопродуктите, като ги разлагат с помощта на кислорода, отделяйки въглероден диоксид.
Ако бактериите използват всичкия кислород съдържащ се в замърсената вода, това не само ще забави процеса на очистване, но ще създаде сериозна заплаха за живота на другите морски обитатели.
Ако не се вземат допълнителни мерки за очистването на нефта, биологичните процеси, които го унищожават, ще се окажат
недостатъчни.


Учени са разработили самопочистващи се слънчеви панели, за да разрешат проблема с праха, който подтиска развитието на слънчевата енергетика.
Омръзнало ли ви е да чистите прах? А я си представете площ колкото футболно игрище покрита  с подобна субстанция. Това е голям проблем особено за слънчевите електростанции.
Учените от Американското химично общество предлагат изход от това положение, чрез самопочистващи слънчеви батерии, основани на технология, разработена за космически полети.
Основата на тази технология е тънак, прозрачен, електрочувствителен слой, който се нанася на стъклото или пластмасовото покритие, което е върху слънчевия панел.
Ако концентрацията на праха достигне критичната точка, специален датчик активизира тънкия слой, който с помощта на електрически заряд отблъсква праха. Образува се „вълна“ от прах, която изтласква замърсените частици към края на панела и ги изхвърля на земята.
За две минути се отделя около 90% от праха, За да работи системата не е нужно много енергия.
Тази технология от начало е била разработена от NASA  за полетите на Луната и Марс, които са известни със сухата си среда и напластения прах по повърхността.

Такъв вид топливо се преви от водорасли. Те са евтина и високопродуктивна суровина за добиване на биогориво.
Според експертите от водораслите може да се произведе 30 пъти повече енергия от акър, отколкото при сухоземните, като соята.
На фона на растящите цени на изкопаемите горива, се проявява все по-голям интерес към развъждането на водорасли. Едно от превъзходствата на този вид гориво е неговото бързо биоразлагане и относителна безопасност за околната среда, ако има изтичане от него.
Водорасловото гориво има и своите трудности при производство. На първо място е необходима голяма площ за отглеждането на водорасли. Министерството на енергетиката в САЩ смята, че ако се заменят всички нефтени горива с водораслови, то на фермите за производство на водорасли ще са им необходими 38, 649 кв. км, което приблизително съответства на областта Мериланд или 1,7 от площта за зърнени култури през 2000 г.
Повечето от биогоривата се произвеждат чрез преобразуване на органичните вещества в тях, но има и алтернативен подход, основан на това, че някои водорасли в природата изработват етанол.
Въпреки недостатъците на един или друг вид алтернативно гориво, не трябва да се умаловажават възможностите за използването им. Не трябва да се спираме до тук, а е необходимо да се продължи работата в тази насока. Ресурси в природата има, макар някои от тях да сме поизчерпили.