Пуйковият лешояд има много остър нюх. Особено добре усещат етанола, газ който се отделя при гниене на трупове.

Изкуствено полученият етанол се прибавя към природния газ, който сам по себе си няма миризма, така изтичането на газа да може да се установи по-лесно.

В малко населен район на САЩ обхождащи инженери забелязвали изтичане на газ от магистрални тръбопроводи, с помощта на кръжащи лешояди, привлечени от познатата им миризма.

Знаем, че изкопаемите горива в света са в ограничени количества и че в крайна сметка те ще свършат. Но ние сме зависими от тях.
Създаване на автомобили, които могат да се движат с етанол – не е ненормална идея, но да се направи това, не е толкова просто.
Проблемът е, че етанолът е неефективен и скъп за производство и изисква много земя за култури като царевица, а също неимоверно количество вода за поливане на културите.Учени от Станфордския университет са премахнали използването на зърнени култури за производството на етанол  и са създали гориво в лабораторни условия с помощта на медни катализатори, използвайки като източник въглероден окис.
В момента производството на етанол превръща царевицата и други растения в гориво при висока температура и използването на голямо количество химикали. Растенията изискват много земя, много тор и обилно количество вода. За няколко жалки 11 литра етилов алкохол се изисква не по-малко 3000 литра вода! Това е изключително неефективна система.
Новата система, разработена, не се нуждае от процес на ферментация, култури, а е необходимо и много по-малко вода.
Изследователите са направили нов тип електроди от медно оксидни нанокристали, създадени от мрежа нанокристали. Тези електроди се поставят във вода, съдържащ въглероден монооксид. След прилагане на електрически ток в малко количество, единият електрод превръща водата в кислород, а другият произвежда водород. Заедно те ​​преобразуват въглеродния монооксид от газ в течност – етанол.
Етанол не е единственото гориво създадено по този метод. Учените са направили пропанол гориво, което има по-висока енергийна плътност от етанола. Експериментът е дал резултат, но производството на пропанол е ефективно само 10 %. Изследователите планират да подобри техниката си, като същевременно продължава да развива своя меден катализатор.
В резултат на това, те искат да разширят изследванията и да се създаде по-добра версия на новия метод, при който захранвайки се от въздуха или със слънчева енергия, използвайки въглероден диоксид, взет от въздуха, ще го превръщат във въглероден монооксид. Всеки въглероден моноксид създаден по този начин ще бъде използвана отново, като се връща обратно в устройството.

Такъв вид топливо се преви от водорасли. Те са евтина и високопродуктивна суровина за добиване на биогориво.
Според експертите от водораслите може да се произведе 30 пъти повече енергия от акър, отколкото при сухоземните, като соята.
На фона на растящите цени на изкопаемите горива, се проявява все по-голям интерес към развъждането на водорасли. Едно от превъзходствата на този вид гориво е неговото бързо биоразлагане и относителна безопасност за околната среда, ако има изтичане от него.
Водорасловото гориво има и своите трудности при производство. На първо място е необходима голяма площ за отглеждането на водорасли. Министерството на енергетиката в САЩ смята, че ако се заменят всички нефтени горива с водораслови, то на фермите за производство на водорасли ще са им необходими 38, 649 кв. км, което приблизително съответства на областта Мериланд или 1,7 от площта за зърнени култури през 2000 г.
Повечето от биогоривата се произвеждат чрез преобразуване на органичните вещества в тях, но има и алтернативен подход, основан на това, че някои водорасли в природата изработват етанол.
Въпреки недостатъците на един или друг вид алтернативно гориво, не трябва да се умаловажават възможностите за използването им. Не трябва да се спираме до тук, а е необходимо да се продължи работата в тази насока. Ресурси в природата има, макар някои от тях да сме поизчерпили.