Когато има пауза, музиката не се чува, но в паузата се раждат нови звуци.

В мелодиите на нашия живот често музиката е прекъсната от „пауза“. И ние неразумно предполагаме, че мотивът на Бог е завършен.

Понякога Бог насила спира работата ни, като ни изпраща болести, провали на планове, усещане за напразни усилия и създава неочаквана пауза в химна на живота ни.

Тогава ние започваме да тъгуваме, че нашите гласове са принудени да замлъкнат и нашата партия неволно отсъства от универсалния припев, който се възнася към Твореца.

Как се отнася истинският музикант към „паузите“?

Обърнете внимание, той продължава да поддържа ритъма и вярно подхваща следващата нота все едно, че в мелодията няма никакво нарушение.

Точно с определен план Бог пише нотите на нашия живот. Ние само трябва да научим мелодията, без да се смущаваме от „паузите“.

Не бива да ги пренебрегваме, да ги губим от погледа си, за да не се измени мелодията и да се наруши ритъма.

Ако ние не сваляме очи от Бога, Той Сам ще следи за ритъма. Взирайки се в него, звънко ще подхванем следващата нота.

Ако обезсърчени си казваме: „Няма музика в паузата“, ние забравяме, че именно в паузата се ражда музиката.

Създаването на музика понякога е бавен и болезнен процес в живота ни. Но с какво дълготърпение ни обучава Бог! Колко дълго Той чака, за да усвоим поредния урок и добре да го научим.

За да бъдем спокойни и емоционално устойчиви трябва да осъзнаем собствените си слабости и недостатъци. Именно те пречат, за да изпълним плановете си.

След като осъзнаем какво ни спира и задържа, нека да планираме отстраняването им.

Може да мине доста време, докато забележим промяната и че делата ни започват да се изпълняват успешно и навреме. Ще изчезне и недоволството на околните, а нашата емоционална устойчивост ще е стабилизира.

За да се стимулираме в това направление, нека да си напомняме, че хора с ниска емоционална устойчивост и такива, които не желаят да контролират своите емоции, са обречени на много тревоги, неприятни преживявания, поражения и обиди в един безрадостен живот.

И най-накрая, да се постараем навреме да се отървем от негативните емоции. Нека да не натрупваме в себе си, в никакъв случай, агресивни чувства към околните.

Екстремисти от Ислямската държава са арестували десетки учители в северозападната иракска провинция Ниневия, заради отказа си да преподават съгласно новия учебен план, утвърден от терористичните групи в училищата.

Местният активист Абдула ал-Мула е заявил, че нападателите нахлули в домовете на учителите и ги арестували заради протеста им срещу обучението на шириата, въведено от джихадистите.

Повече от 30 учители били арестувани за отказ да внесат ислямския учебен плана  в училищата на Мосул в провинция Ниневия. Шириатския съд планира да накаже тези учители и да ги замени с други, „по-съвършени“ сътрудници.

Съгласно новата учебна програма, която бунтовниците на Ислямската държава предлагат в училищата на провинция Ниневия, се премахват предмети от учебната програма, като философия, математика, биология и химия.

„Тези основни предмети са заменени с екстремистки дисциплини, основани на шериата и джихад“, – е казал преподавателят, който живее в Мосул, в нелегалност.

Екстремистка група по-рано е убила учители от Мосул за отказа им да преподават по новия учебен план.

Бог винаги започва с това, което имаме. Нямаме много време? Нашите финанси не са достатъчни? Мислим си, че нямате кой знае какъв талант.

Но можем да дадем на Бога всичко в живота си. Нека да Му дадем сърцето си, репутацията си, нашето минало, нашето настояще и бъдеще. Може да не е много, но ние можем да го дадем , както момченцето даде петте хляба и двете риби.

Исус не се е притеснявал, как ще нахрани 5000 души. Той вече е знаел какво да направи. Видял е необходимостта, много преди тя да се появи. Той е имал план.

Трябва да разберем тази истина днес: Бог винаги има отговор, преди да се е появил проблема. Бог не се поти над нерешими проблеми. Той е знаел, че това ще дойде и вече е имал план за него. Бог знае решението на проблема, преди да осъзнаем, че това е проблем.

Така че, защо е нужно да се тревожим? Просто признаваме, че имаме неразрешим проблем, а след това даваме на Бог всичко, което имаме.

На пръв поглед, това изречение може да изглежда неуместно, абсурдно и нелогично, но това е само на пръв поглед. Трябва по-внимателно да погледнем и да помислим добре върху това.

Когато говорим за Рождество, навярно ще се досетите, че става дума за Исус, Неговата мисия, учение, влиянието Му върху нас и нашия живот.

Искате примери? Ето ви няколко.

Пияницата или наркоманът покаяли се пред Бога, искат сила от Всевишния, за да се освободят от зависимостта. И Бог дава свобода. Увеличават ли се дните им на живот?

Народ, който се е обърнал към Бога с цялото си сърце, ще престане да твори военни планове и няма да изпрати синовете си на фронта. В цивилния живот те ще живеят много по-дълго от тези, който умират като герои в една безсмислена война.

Евангелието, оказва силно влияние на децата и ги насърчава да почитат родителите си.

В този случай Бог изпълнява обещанието си:

„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш много години на земята“.

Е, убедихте ли се, че Рождество удължава живота? Но Раждането на Исус Христос прави много повече, отваря ни път към вечността, където ще бъдем заедно с нашия Творец.