Иван Петров се бе наложил вече в професията си. Пациентите го обичаха и го уважаваха.

– Защо не поиска да станеш професор? – попита го един от приятелите му. – Ето Николов, който работеше с теб отдавна е академик.

– Скъпо губене на време заради някаква си титла, – засмя се Петров.- Хубавото вино е плод на любовта между хубавото грозде и самоотвержният труд на човека.

– И все пак …, – не довърши приятелят му.

– Знаеш, че нямам деца, затова се отдадох на работата си, а тя ми се отблагодари с всичко. Ако на някого нещо не му достига, търчи за признание. Разбери, – махна с ръка Петров, – Лошото вино, дори в бутилка с лъскав етикет, се вкисва . Няма значение, че са малко на брои признанията ни, но хората ще използват резултатите, които съм постигнал,  с удоволствие.

Николов бе изненадан от малкото име на пациентката си. Тя се казваше Деспина. Това име вероятно идва от думата деспот. Славянските феодали са се наричали боляри, а византийските деспоти.

– Да не сте гъркиня? – попита Николов.

– Не, поне аз не знам в рода ми да е имало грък, – каза жената. – Чувала съм, че по тези места са лекували гнойните венци с прополис, но ние нямаме пчели.

Тази жена имаше възпалени венци, от устата ѝ с носеше лош дъх. Това заболяване е опасно, можеше да доведе до фатални последици.

– Има пчели на юг, – възрази Николов. – Излъчват по-силни фотонциди. Клеят им е по-силен и по-активен.

– Има ли някаква надежда за мен? – попита жената отчаяно.

– Ще почистя първо венците ви със смрадлика, а след това ще започна с гнойните джобове, като ги атакувам с прополис, – сподели Николов за предстоящото лечение.

– Вярвам ви, – каза жената обнадеждена, – вие ми бяхте последната надежда.

– Екзюпери е казал, да не се гледаме в очите, а да гледаме в една посока.

– И моят Жоро така ми казваше, -въздъхна жената, – но ме излъга.

– Лечението не е любов, то е взаимност между лекар и пациент. Хипократ ни е заповядал „да обичаме болните си“.

– Ще ме накарате да се влюбя във вас, – засмя се жената.

– Това съвсем не е нужно. Необходимо е да изпълнявате всичко, което ви препоръчам. А сега си отворете устата.

Предстоеше сериозна битка със опасните бактерии, които бяха подействали на венците и емайла на зъбите.

Изследователите, ръководени от Джон Пани и Клаудио Граси доказали, че диета с ниско съдържание на калории, увеличава броя на стволовите клетки в мозъка, подобрява паметта и способността за учене.

Излишната захар уврежда мозъка. А именно – спира възпроизвеждането на стволовите клетки на хипокампуса – мозъчна област, която е отговорна главно за паметта. Тези клетки са от решаващо значение за ученето и паметта.

Нервните стволови клетки, са необходими за поддържането на функциите на мозъка. С течение на времето, ако те имат малко или лошо функциониране, това допринася за спад в когнитивната функция при пациенти в напреднала възраст.

Проучването показва, че излишъкът на глюкоза в мозъка, например, в случай на диабет, застрашава функцията на тези клетки, което намалява тяхната способност да се възпроизвеждат.

Излишната захар изгаря клетъчните резерви, които помагат на мозъка да произвежда нови неврони. По този начин, се получава по-малко нервна регенерация с последващо отрицателно въздействие върху когнитивните функции.

Изследването показва, че неправилното хранене и голямото количество захар, което ние дори не забелязваме в сладкишите, газираните напитки, продукти за бързо хранене, влошат когнитивната функция на мозъка.

Шизофренията е едно от най-сериозните хронични и психични заболяване.

Хората чуват гласове, виждат халюцинации, страдат от параноя и правят усилия да се съсредоточат.

Нови изследвания показват, че редовната физическа активност може да помогне за облекчаване на някои от тези симптоми.

Изследователи от Университета на Манчестър анализирали научната литература и идентифицирали 10 независими клинични проучвания, включващи 385 пациенти с шизофрения.

Те сравнявали участниците, които са били ангажирани в някаква физическа дейност, като аеробика, джогинг, колоездене, и интерактивни видео игри.

Изследователите разбрали, че след 12 седмици активна физическа дейност, аеробните когнитивни функции  са подобрени.

Много от пациентите с шизофрения имат проблеми с вниманието, паметта и други аспекти на когнитивната функция, която намалява способността им да функционират в реалния свят, обаче, аеробните упражнения подобрява състоянието им.

Колкото повече са физическите упражнения, толкова повече ще се подобри работата на мозъка.

Например, известният физиолог И.П. Павлов наблюдава пациент, който проспал в летаргия 20 години – 1898-1918 г.

Неговото сърце биело със скорост три удара в минута и правел едно-две вдишвания в минута.

Ето ви и друг случай.

През 2005 г. лекаря, който извършил аутопсията в моргата в Брашов преживял ужасен шок.

Изведнъж му се сторило, че един от труповете се движи.

Той се приближил по-близо и се наклонил към тялото и ….. мъртвецът го повалил с нокаутиращ удар по главата.