Самсон разполагал с огромна физическа сила и все пак станал жертва на слабостта си, защото уповавал на себе си.

Често виждам хора с прекрасно телосложение, блестящ ум и завидно обществено положение, но лишени от Христовата благодат.

Те бързо увяхват. Приличат на сапунен мехур. Онези, които ги славят са първите, които ги презират, след като паднат.

Римляните са създали пропита с дълбока житейска мъдрост и огорчение поговорка: „Тъй преминава славата на света“.

Кой от нас не се нуждае от сила? Кой не желае да е по-енергичен? Домакинята за работата в къщи, бащата за службата, детето за училищните занятия, болният, за да понася неподвижността си.

Но от къде се взема тази сила? Дали от парите или алкохола? Или от други тъмни източници?

Но по-добре е да останеш безсилен, отколкото да притежаваш разрушителна такава, враждебна на всяка хуманност и божествено влияние.

„Когато съм немощен, тогава съм силен“, защото силата Му в немощ се показва съвършена.

През 2011 г. на своя 9-ти рожден ден Рейчъл Беквис от Сиатъл помолила своите роднини и приятели вместо подаръци да прехвърлят предвидените за това пари на благотворителна ѝ страничка.

По такъв начин тя искала да събере 300 долара и да ги предаде във фонд, занимаващ се с построяването на кладенци за жителите на Африка.

Рейчъл събрала 200 долара. След половин месец попаднала в авария и умряла.

Нейната смърт привлякла вниманието на обществеността и на страничката ѝ започнали да идват повече дарения.

Били събрани над един милиона долара, което било достатъчно, за да се осигури чиста вода за 60 хиляди нуждаещи се.

Странстващ проповедник, след като свършил месата, пуснал по редовете своята шапка, за да събере даренията.

Обикаляйки цялата църква, тя се върнала при него така празна, както и тръгнала.

Объркан проповедникът я вдигнал пред очите на всички над амвона, надянал я на главата си и казал:

– Благодаря на Бога и на вас, мои братя и сестри, че вие макар и да нямате пари, все пак ми я върнахте обратно. Амин!

При един свещеник дошъл успешен и доста богат мъж. Той попитал свещеника:

– Доста пари съм спечелил, всички ме уважават, мога да правя каквото си искам, а в душата си чувствам някаква празнота… Защо това е така?

Свещеникът се засмял и казал

– Познавам хора, които имат доста оскъдно препитание, но възможността да се помолят, ги прави щастливи като децата. Причината е, че е щастлив не този, който има много пари, а този, на който не му липсват.

Тази зима бе много тежка, както за хората, така и за животните. Дървата за отопление бързо изхвръкнаха през комините, но и сламата приготвяна цяло лято не стигна за животните. Наложи се много хора да прекупват от тук оттам по някоя бала.

Добри изпрати сина си Алекс в съседното село, като му каза:

– Снега още не се е вдигнал, а на животните след няколко дена няма какво да им дадем да ядат. Иди при вуйчо си в съседното село и купи малко храна за животните.

Алекс стегна каруцата и потегли.

Когато се върна, баща му го попита:

– Колко даде?

Когато чу сумата Добри се намръщи:

– Много си дал.

– Тате, сутринта като влязох в обора опитах да дам на животните пари да ядат, ама те нещяха.

Добри се засмя и тупна сина си по рамото.