Какво може да се приготви от макаронени изделия? Отваряте кулинарната книга или някой сборник с рецепти и четете. Но тези „ястия“, които приготвя Сергей Пахомов, не се числят към тях.
Първо те не се варят, второ те са истински произведения на изкуството. Това са миниатюрни скулптори изобразяващи различен вид транспорт.
За Сергей това е хоби. което се е зародило от идеята за създаване на реклама за тестени изделия. Движещите модели на автомобили, самолети и всякакъв друг транспорт надживели фабриката за производство на макаронени изделия. Тя била затворена, но изкуството на Сергей живее и процъфтява.
Първата фигурка от макарони, авторът е направил преди пет години. Днес колекцията му е огромна и разнообразна. В нея има коли, мотори, резервоари, самолети, трактори, камиони, хеликоптер … Всеки модел не е просто фигурка. Колелата се въртят и вратите и люковете се отварят. Не е чудно, че авторът прекарва по 30 часа над всяка една от тези миниатюри. Казва, че внимателно подбира материала за тях и може да купи, само за една част, целия пакет от тестени изделия. Което не е годно като материал за изработване на съответната фигурка, се вари и изяжда.
Много пъти са му предлагали на шега да свари и изяде един от експонатите в колекцията си. но скулпторът се е отказвал. Детайлите за залепени с лепило, а при варене могат да се окажат токсични.
Такава стриктна работа дисциплинира, успокоява и отвлича вниманието. За това занимание Сергей изразходва много часове от свободното си време. Днес той е единственият собственик на патента за сувенири от тестени изделия.
Архив за етикет: пакет
Зелено писмо
Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.
Достъп до Интернет в замяна на кучешки изпражнения
Безплатен безжичен интернет на обществени места, това е обща световна практика. Но в парк на Мексико са се появили точки на достъп до Интернет, където може да се плати със събрани кучешки изпражнения.
Да почиства изпражненията на своя домашен любимец е задължително на всеки собственик на куче. За това съществуват безбройно много приспособления за извършване на тази дейност. Но реално, много хора игнорират този процес, непочиствайки „оставено“ от питомците им.
За да приучи хората да бъдат отговорни за своите любимци мексиканския Интернет-провайдер Terra е поставил в някои паркове на Мексико специални устройства за събиране на кучешки изпражнения. В замяна на това, се осигурява безжичен достъп в глобалната информационна мрежа.
Достатъчно е, да се вземе пакет с такива изпражнения и да се пусне в специален приемник, след което на екран се изписва безплатното време, за което може да се използва Интернета. Колкото е по-тежък пакета, толкова по-дълго ще сърфирате из мрежата.
Освен това не е нужно да се изчаква да свърши поредната порция време, за да се прибави нов кучешки боклук. Новите минути се прибавят към вече отброените.
Използването на такъв достъп до Интернет, не е само за собствениците на кучета, на и за всеки друг, който е наблизо. Пускането на кучешки изпражнения в устройството може да направи всеки.
По този начин компанията Terra иска да научи хората да се грижи за чистотата на обществените места. Тук няма значение дали сте собственик на куче или не.
На шега, провайдера Terra е направил точката за достъп до Интернет във формата на кост, любимо лакомство за кучета.
Астронавтите ще добиват вода от урината си чрез осмоза
Отправяйки се на запланиран полет на совалката Атлантик, един от астронавтите ще вземе със себе си устройство с размерите на ученическа тетрадка, превръщащо урината в питейна вода.
Американски войници са използвали подобна технология за филтриране на мръсни течности, включващи урина, паразити, бактерии, вируси и други замърсители, но тази система още не е изпробвана в безтегловност.
Намиращите се на борда на Международната космическа станция астронавти вече пият вода от апарат създаден през 2009г. за преработка на урина, но това устройство черпи много от енергията на ресурсите на орбиталната лаборатория. Новият прибор е лишен от този недостатък, тъй като в основата му лежи принципа на осмозата.
Съдържащите се в два скачени съда течности, поради осмотичното налягане проникват през полупроницаема мембрана.Тази с по-малка концентрация преминават в разтвора с по-голяма такава.
Устройството се състои от полупроницаем вътрешен пакет, в който има специален електролитен разтвор, а външният е предназначен за течността, която ще се очиства. По-голямото осмотично налягане на електролитния разтвор кара молекулите на водата да се движат от външния пакет във вътрешният. Целият процес на получаване на един литър течност отнема 4-6 часа.
За съжаление устройството все още не е съвършенно, така че съдържащата се в урината урея прониква през полупроницаемата мембрана. Това не е попречило на един от членовете на японската телевизия да го тества. Въпреки предупрежденията на представителите на НАСА, той го е изпробвал и е жив и здрав. Споделил е, че течноста има вкус, напомняща на направената с концентрат от портокалов сок Capri Sun.
Един от четириримата астронавти ще изпробва устройството не със собствената си урина, а с експериментална течност.
Забранени колетни пратки
В продължение на много години било разрешено да се изпращат не само обикновени предмети, но и животни, на които не е нужна храна и вода по пътя.
Кокошките създавали невъобразим шум. Миризмата на изпражненията им едва се издържала. А в случай на авария обстановката се превръщала в нагледно пособие за брауново движение.
4-годишната Мей Пирстоф от Гренвил, била изпратена от родителите си с пощенски пакет в другия край на щата Айдахо. Тя станала известна в цялата страна.
„Пратката” струвала на родителите само 53 цента, а на страната забрана за транспортиране на деца по този начин.