“ И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла“.

Христос не е казал, че всеки трябва да отсече дясната си ръка, той каза: „Ако ръката ти пречи да ходиш с мен, отсечи я“.

Има много съвършено невинни дела и занятия, но ако те ви отнемат цялото внимание и не остава време за Бога, по-добре се откажете от тях.

Вашата дясна ръка може да бъде, най-ценното, което имате, но Христос ни казва, че ако тя ни пречи, за да живеем по Неговото Слово, тя трябва да се отсече.

По-сурови изисквания човечеството не е познавало.

Когато Бог промени човека, чрез новорождението, новия си живот човек започва като сакат. Има стотици занятия и дела, които той не би извършил, щом е повярвал.

За вас и за тази част на света, която ви познава, тези привични занятия и дела, не изглеждат лошо. Всеки невярващ ще ви каже; „Какво лошо има в това?Да не си се побъркал?“

Няма на земята светия, който да не е започнал духовния си живот като инвалид.

Нека човек да бъде инвалид от човешка гледна точка, но добре да изглежда в Божиите очи. Още в самото начало Исус Христос чрез Святия Дух ви спира от множество дела и занятия, които за другите не са забранени, но на вас не ви носят никаква полза, дори не ви подхождат.

Само не прехвърляйте своите забрани на другите и не ги критикувайте за това, което правят.

Бог ни призовава, щом повярваме: “ И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“.

Преди 25 години Ирина  положи доста усилия за да осинови Вальо.

Детето бе попаднало в приют, когато бе съвсем малко. Почти четири години Ирина правеше какво ли не, за да го осинови.

Проблема се състоеше в това, че родната майка на Вальо бе поискала детето да бъде осиновено от техния етнос. Тъй като подходящи родители не се намериха, Ирина получи накрая Вальо.

Тя каза на една от приятелките си:

– Когато за първи път като го взех на ръце, разбрах, че ще бъде част от нашето семейство.

20 години по-късно на Ирина ѝ откриха поликистоза на бъбреците. Налагаше се бъбречна трансплантация.

Вальо тайно от майка си реши да ѝ стане донор. Направи си анализ. Оказа се, че бъбрекът му е подходящ за Ирина.

Вальо веднага се съгласи да оперират майка му. Искаше да помогне на жената, която бе направила толкова много за него.

Двамата разговаряха преди операцията.

– Толкова съм ти благодарен, че си ме осиновила и възпитала, – със сълзи на очи каза Вальо. – Толкова много си се борила за мен, направила си изключително много в детството ми, а сега искам да отговоря на тези грижи, които си положила за мен. Това е най-малкото, което може да направи един син за майка си, за да ѝ покаже колко много я цени и обича.

Ирина бе узнала, малко преди операцията, че синът ѝ е пожелал да ѝ стане донор.

– Помисли си добре, – каза Ирина, – ти все още можеш да се откажеш.

Вальо остана непреклонен:

– Не, мамо, аз искам да направя това за теб.

Операцията премина успешно. Ирина с гордост каза:

– Не бих могла и да мечтая за по-добър син.

Не всеки роден син би се решил на такова нещо.

Мъж отивал до банката да вземе заем. Магазинът му фалирал и трябвало да го затвори.
Той нямал достатъчно сили да се бори, не вярвал, че ще успее.

Изведнъж той видял човек, който нямал крака. Инвалидът седял на дървена платформа, на която били монтирани колелета от ролкови кънки. Той се придвижвал, като се оттласквал с две парчета дърво.

Мъжът го срещнал, когато инвалидът пресякъл улицата и се опитвал да се качи на тротоара.

Очите им се срещнали. Неочаквано на лицето на инвалида се появила широка усмивка:

– Добро утро, господине. Прекрасно утро, нали?

Говори се, че лекарските грешки струват скъпо на хората. И с това е трудно да се спори.

Освен това лекуващите медици имат голяма отговорност. За това лекари трябва да стават тези, които наистина искат да помагат на хората.

Преди няколко дена Милка посети своята приятелка Николета в болницата. В стаята на приятелката ѝ лежеше 89 годишна баба.

– Тя почти не се движи, – каза приятелката ѝ Николета, – за това ѝ е необходим специален матрак. Това го чух от лекарите, когато идваха на визитация.

Един от лекарите, който по това време минаваше през стаята, каза на санитарката:

– Сменете матрака на тази жена.

И в този момент стана нещо много интересно.

Докато санитарката сменяше матрака, лекарят взе на ръце възрастната жена и ѝ изпя една песен. Върху устните на бабата се появи някакво подобие на усмивка. Тя се чувстваше като малко дете в обятията на майка си, която ѝ пее някаква  песен.

По-трогателна картина  Милка не бе виждала в живота си. Очите ѝ се насълзиха.

„Именно такива качества трябва да притежава един лекар, – помисли си Милка“.

Тя остана във възторг от това, което направи лекарят за болната жена.

Нека в света да има повече такива хора!

Днес денят бе горещ. Силвия отведе децата си в близката сладкарница, за да ги почерпи по един сладолед.

След като избраха вида на сладоледа, трябваше да чакат пет минути на опашка.

Най-накрая едно 17 годишно момиче ги обслужи. Тя попита децата:
– Какъв сладолед желаете?

А след това на всяко дете даде сладоледа в ръката му, но нито едно от тях не я погледна, нито ѝ благодари.

Странно, някои неща се приемат за даденост.

Силвия преброи до десет, но децата излязоха със сладоледите навън, сякаш нищо не се бе случило.

Силвия ги настигна на улицата, взе сладоледите им и ги хвърли в кошчето за боклук.

Децата се развикаха:

– Мамо, какво направи?!

– Сладоледите бяха толкова хубави и вкусни.

– Защо ги хвърли в кошчето за боклук?

Тихо и спокойно Силвия им обясни:

– В един прекрасен ден, ако ви провърви, можете да работите като това младо момиче. Надявам се ако стане някой от вас сервитьор, хората да ви забелязват, да ви гледат в очите и да ви благодарят. В това се заключава елементарното човешко отношение към тези, които те обслужват.

Това се казва майка. Не веднъж съм била свидетел на грубо и арогантно отношение, особено към сервитьорите.

Навярно това е било шок за децата, но те за дълго ще запомнят този урок.