Много животни ни умиляват със своя вид и поведение. Въпреки всичко техният истински образ не съвпада с нашите представи.

Такива милички животни могат да се окажат много опасни.

Нека днес се запознаем с един подобен представител – лори.

Тези малки лори с изразителни очи имат в своя арсенал оръжие отрова, която секретира от жлезите на лакътя им.

Тя е толкова опасна, че може да предизвика у човека задушаване, което завършва със смърт.

За това преди да прегърнете някое лори, първо помислете за своята безопасност.

Есен. Още не беше захладняло. Препълнената маршрутка приближава спирката.

Към изхода се насочи дама. Наконтена, издокарана по последна мода, изписана по всички правила на козметиката. В нежните си ръце държеше кожени ръкавици и сгъваем чадър … с други думи „класическа“ дама.

До вратата стоеше дребен мъж, облечен в тъмен костюм, леко лилава риза и тъмна вратовръзка. Той бе леко попийнал. Разговаряше с околните и пускаше весели шеги от време на време. Явно бе в добро настроение.

Той видя дамата и реши да ѝ подаде ръка, като кавалер, за да слезе, но едва успя да докосне едната ѝ ръкавица…..  Ръката му се увисна във въздуха.

Въпреки това, той избърбори нещо приветливо и се усмихна. Дамата изобщо нямаше желание да го слуша. Избута го грубо настрани, изпухтя и слезе от маршрутката.

Всички в колата бяха зяпнали с уста и не откъснаха очи от ставащото пред тях. Хората забелязаха как дамата стигна до кошчето за боклук и хвърли ръкавицата, до която се бе докоснал пияния мъж. На лицето ѝ бе описано досада и отвращение.

Всички онемяха от това. Леко пийналият една не падна от изненада. Той хвана главата си с двете си ръце и също скочи от маршрутката. Стигна до дамата, изрита я отзад с крак. След това свали тъмно черната обувка, с която я бе изритал и я хвърли в кошчето за боклук.

След това отупа ръцете си, сякаш се отърваваше от нещо досадно.

Изтича до таксито, което бе паркирало наблизо и се качи бързо в него.

Всички свидетели на станалото бяха онемели…. Такова нещо не всеки ден можеше да се види.

Дяволът ще се възползва от всяка възможност, за да откъсне вашите очи от Божието Слово. Ще ви създаде проблеми. Той ще направи така, че обстоятелствата около вас да ви хвърлят като лодка по време на буря.

Ще направи всичко възможно, за да ви накара да се съсредоточите в сферата на чувствата и на ситуацията, а не на обещанията на Бог – защото той знае, че ако не го направи, тогава ще вземете тези обещания и ще го прогоните.

Това направи с Петър. Той влезе във водата, държейки се за думите на Исус.

Но когато започнал да гледа към бурята, разбрал, че прави нещо невъзможно. Та той е рибар. Всичките му знания и опит, говорят, че когато има такива голкеми вълни, той трябва да потъне. Преместването на фокуса от думите на Исус към неговия опит, доведе до разрушаване на вярата му и Петър потъна.

Не позволявайте да ви се случи същото нещо. Ако получите откровение от Божиет Слово здраво се хванете за него и не гледайте никъде другаде.

Дяволът ще се опита да направи всичко възможно, за да спрете да се държите за това откровение. Ще повдигне буря около вас, ще се опита да ви плаши, ще ви донесе най-различни картини от миналото ви, за да ви накара да се върнете към стария си начин на мислене.

Не се предавайте. Не откъсвайте поглед от Божието Слово, докато То не стане реалност във вас. Ако правите така, ще можете да ходите и по вода.

В Италия на височина 1240 метра над морското равнище в планината Абруцо е разположено средновековно селище Santo Stefano di Sessanio, във вид на укрепен замък.

В това село е запазена италианската архитектура от времето, когато всички сгради са били оградени с крепостни стени. Тъй като всички жители на селото отишли да работят в града, това спасило селото от модернизация.

Сега това селище е исторически паметник. В рамките на проекта за възраждане и съхраняване на Santo Stefano di Sessanio, било решено да се открие древен хотел, проектиран в средновековен стил.

За да се запази уникалността на населеното място, всички съвременни технологии са били скрити от очите на туристите. Мебелите, текстилът и материалите са автентични, те са събрани от близките села.

Освен това в Santo Stefano di Sessanio е възродена местната кухня и селските традиции.

Две сълзи се надигаха от прекрасните ѝ очи, големи и нежни. Скоро компания им направиха още няколко. Тихо се спускаха по бузата ѝ и разговаряха:

– Какво ѝ става?

– Тя плаче, – авторитетно каза, най-старата.

– Защо? Нещо лошо ли се е случило с нея?

Старата сълза се замисли за малко, а после каза:

– Навярно ѝ е тъжно ….или обратно, много радостно ….

Най-малката и млада сълза се обади с тънкото си гласче:

– А нима е весело да се плаче?

Старата сълза се усмихна снизходително:

– Разбира се, че не. Това звучи глупаво.

Малката сълза се удиви:

– Това наистина е странно, защо тогава го прави? Ето аз обичам да се веселя – и с тези думи бързо се спусна по бузата, оставайки само лека следа.

Останалите сълзи продължиха да си бъбрят:

– Тази малката не разбира, че със сълзите се изразяват противоположни чувства.

Девойката се усмихна и се опита да изтрие сълзите си.

– Любими, най-накрая ти се върна! Толкова дълго те чаках!

Младежът, който бе във военна униформа я целуна по очите и я попита:

– Тогава защо плачеш?

– От щастие ….