„Мария Селесте“ е известен призрачен кораб, чийто екипаж е изчезнал без следа през 1872 г., въпреки че на кораба не били открити повреди.

Химикът д-р Андреа Цела провел експеримент, с който можал да обясни това явление.

В товарното отделение на кораба имало около 1700 барела алкохол, които можели да се запалят и да доведат до „невидима експлозия“.

След пожара е последвалата вълна от прохладен въздух, която не е оставила огън и сажди.

Екипажът може да е напуснал кораба по време на пожара и да се е удавил в морето.

Лекарите и медицинските сестри, работещи в родилното отделение на медицинския център в Северна Каролина, въвели в своята ежедневна работа необичайна и трогателна традиция.

За недоносените деца, които напускат интензивното отделение, се устройвал мини празник с фотосесия и шапка на „випусника“ за подарък.

Мелиса Джордан, една от медицинските сестри казала:

– Винаги ми се е струвало несправедливо, че такъв важен момент в живота на недоносено бебе остава напълно незабелязан.

Не е изненадващо, че родителите на децата с удоволствие празнуват този тържествен и важен момент заедно с тяхното потомство и медицинския персонал.

Автомобилът Oasis е оборудван с електрическа система за задвижване и автопилот, но главната му особеност е голямо отделение под предното стъкло за отглеждане на малки растения такива като репички или Бонзай дървета.

Освен това Oasis е снабден с електронен „помощник“, с гласово управление, който може да прави снимки с помощта на вградена камера и да ги качва в Instagram.

Трябва да се отбележи, че предния панел представлява извит екран с резолюция 5К и функция за разпознаване на жестовете. Воланът може да бъде включен в режим на автопилот и да се превърне в маса. Кормилната колонка е украсена с механични часовници.

Показанията на приборите се проектират на предното стъкло, а багажното отделение в задната част на електромобила е оборудвана с подгряващо и охлаждащо място, така че да се превозват на пици и ролки.

Идваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

То нямаше име. Майка му се бе отказала от него, веднага щом разбра, че го е заченала.

Тежеше само 940 грама. И му трябваха не по-малко от три месеца, за да се появи на белия свят. Гърчеше се от болка, когато нещастното момиче, което го носеше, преди 14 седмици започна да гълта някакви отвратителни хапове.

Тази безразсъдна девойка не се вразуми, когато то започна да шава и да се движи из утробата ѝ. Продължи да го трови, надявайки се окончателно да го елиминира.

Но то откъснато от нежелаещата го майка на 26-та седмица, въпреки всичко оживя.

У мъничето не до края се бяха оформили много важни органи, така че живота му зависеше от пластмасовият кувьоз. Прикачиха към него сложна медицинска апаратура и наситиха малкия организъм с кислород и попречиха на телцето му да замръзне.

Хлапето, което трудно бихме нарекли плод, още не можеше да преглъща само. Задави се и медицинската сестра от интензивното отделение на болницата извади от катетъра излишната течност.

Бяха се минали седем дена, откакто напусна утробата на майка си.

– Ако момченцето оцелее, – коментираше Валентина Василева, завеждаща отделението за реанимация и интензивна терапия на новородените в болницата, – ще премине в категорията „дете“. Ще му дадем име и акт за раждане.

– Погледнете го, – усмихна се съчувствено Весела Иванова, една от сестрите, която се грижеше и помагаше за новородените в отделението, – независимо от това, колко са го тровили, то не не само оживя, но и не изостава в развитието си.

Момченцето се намираше денонощно под контрола на медицинския персонал и получаваше необходимата храна и лечение.

Майка му избяга от родилното, веднага след кат се отърси от него. Тя не подписа документите, че се отказва от него. Така никой не можеше да го осинови и щеше да се скита по детските домове.

Едва днес на малкият пациент му дадено удостоверение за раждане и то стана пълноценно човешко същество.

Така започна един живот, който бе опитан да бъде унищожен. На 2… ноември започна да съществува, официално по документ дете, което бе обречено на погубване и явна смърт.