Забраната за радио и телевизионна продукция от Индия е било въведено поради нарастването на напрежението в Кашмир, която се смята за спорна територия.

В Пакистан големите кинотеатри се съгласили да премахнат забраната за показване на филми от Индия. Това решение е било свързано със значителните загуби на пакистанските кинотеатри, след отказа им да демонстрират продукция на Боливуд, неформално популярно наименование на мощната киноиндустрия в индийския град Мумбай, която е много популярна в Пакистан.

Ембарго на телевизията и радиото от Индия е въведено през октомври 2016 г. Властите на Пакистан са заявили, че такава мярка е била необходима. Тя била отговор на отказа на индийските кинопроизводители да сътрудничат с пакистански актьори.

Преди въвеждането на пълна забрана за показване на индийска кинопродукция в Пакистан действал закон за ограничение на демонстрациите срещу индийското представяне на кинопродукцията им до 86 минути на ден. Въпреки това, тази забрана била често нарушавана.

Някои кучета много обичат водата, плуват заедно със стопаните си, други се страхуват да се докоснат до нея, но не и Зевс.

Кой е пък този?

Зевс е куче порода хъски, което обича да играе в пълна вана с вода.

Собствениците му решиха, че е време за разходка и затова го повикаха:

– Хайде Зевс на разходка.

Но той нямаше нямаше никакво намерение да върви навън.

Дори показа малко инат и напълно отказа да напусне любимото си място.

В погледа му се четеше молба: „Моля ви, пуснете ми водата!“

И като не получи задоволителен отговор, започна да вие.

„Каква несправедливост, вместо да ми пуснат водата, ме викат да излезе на някаква си глупава разходка“ – негодуваше Зевс.

И все пак стопаните надделяха, Зевс излезе на разходка.

 Хората винаги търсят обяснение, те постояно се интересуват: „Защо тези неща се случват в живота ни?“

Бог не ни дава обяснение и защо да ни го дава?

По този начин той ни изпитва, дали ще му се доверим или ще искаме отговор с нашето настойчиво: „Защо?“
Бог не ни дължи обяснение. Дори и да ни го обясни, ние няма да го разберем.

Но дори и да получите някакво обяснение, това няма да отнеме болката ни. Няма да знаем повече за нещата, които се случват с нас, докато не отидем от другата страна, когато напуснем това тленно тяло.

Бог няма да ви даде обяснение, но ще ви тества.

Спомнете си, когато сте държали изпит с тестове какво се е случвало? Учителят мълчи, а вие трябва да попълните мълчаливо теста си.

Когато Бог мълчи, Той тества нашата вяра. Проверява дали желаем да се откъснем от контрола Му или още по-здраво ще се държим за Него.

На нас не ни е нужно Божието обяснение, а Неговото присъствие.

Художествената литература е един вид хумус, на която расте нашата душа.

Хубавата книга формира в нас човека. Тя ни учи за живота, помага ни да разберем себе си и света, да се справим с проблемите си и да намерим отговор на вълнуващите ни въпроси.

Едва ли е възможно да получим в пълнота всичко от Google. Като цяло, търсачките до известна степен ни корумпират, създавайки илюзия за достъп до всякаква информация.

Ние вече не я добиваме по пътя на мъчителното търсене. Получаваме я в готов вид от Wikipedia, или просто от Интернет. Ако се потрудите и проверите дали тази информация е достоверна, ще бъдете много изненадани колко грешна, оспорвана и невярна информация се разпространява чрез световната мрежа.

Къде е истината? Кое е вярно и кое е лъжа?

Съвременният човек изобщо не се замисля над това и прима с вяра това, което се намира на най-близко, т.е. появява се след първото кликване.

Опитните маркетолози и тези, които се занимават с насърчаването на компютърната реклама, знаят много добре как да се достигнат най-първите места в търсачките.

Но тези, които са на първо място наистина ли показват високо качество на предлаганата информация?

Това е въпрос над, който сериозно трябва да помислим!

В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.

Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.

В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.

Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.

– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.

Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.

Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:

– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!

След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:

– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.

Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.

Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:

– Мола ви, помолете се за мен.

Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.

Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.

Интересно бе тяхното свидетелство

– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.

Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.

Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?

По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.

Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.

След това в града последва голямо съживление.