Майстор Мурамаса направил самурайски меч като оръжие, което разрязва всичко насреща му. А Майстор Масамуне направил оръжие, което защитава живота му.
За да ги сравнят,  ги хвърлили в един поток. По течението плавали много листа.
Всички листа, които се докоснели до меча на Мурамаса били разсечени на две части, а листата около меча на Масамуне отплували без да го докосват.

Става дума за джайнизъм. Това е една от древните религии в Индия. Практикуват я повече от пет милиона човека.
Основния й принцип е да не вреди на никое живо същество, за това не ядат месо и не носят оръжие.
Сред тях са отделени така наречените „облечени в светлина“, които не не носят никакви дрехи.
За да не погубят някоя дребна мушица, те вдишват през марля, а пътя пред себе си метат със специална метличка.
В храненето джайнистите са прекалено въздържани. Те смятат, че са много святи ако гладуват.

Занимават се предимно със лихварство и безжалостно подтискат длъжниците си. Какво противоречие, да се стремят да не навреждат на никое живо същество и същевременно да практикуват даване на заеми, съпроводено с преследване на неиздължилите се.

Знаете ли какво битово оръжие за „убийство“ е символ на власт в много страни на Африка, Азия и Океания?

Мухобойката е не само полезен битов елемент, но и символ на власт в много страни на Африка, Азия и Океания.

Например в Тайланд една от кралските перли е бухалка за мухи. Дръжката ѝ е изработена от гравирана слонова кост, а космите са взети от опашката на слон албинос.

Освен това мухобойката е изобразена на герба на територията на Американска Самоа.

Английския металург Хари Бриарли се опитал да създаде неръждаема легирана стомана за производство на оръжия.

Неръждаемата стомана се появила, когато смесил 12,8% хром с 0.24% въглерод. Получената сплав била устойчива на киселини, дори на оцет и лимонена киселина.

По-късно изобретателят разбрал, че получената сплав е идеална за направата на прибори за храна, които до тогава се правели от сребро и въглеродна стомана, но бързо корозирали.

Настрадин имал най-хубавата ябълкова градина в областа. И когато плодовете узреели, децата се прокрадвали в нея и късали от плодовете ѝ. Тогава Настрадин излизал от дома си, размахвал оръжие и крещял след бягащите деца.
Многогодишен свидетел на това безрезултатно преследване бил съседат му Мула. Един ден той му казал:
– Не мога да те разбера, Настрадине. Ти си спокоен и великодушен човек, реколтата ти е десет пъти по-голяма от тази на другите. Защо не пуснеш децата спокойно да си наберат ябълки?
– Хм, – засмял се Настрадин, – искам те да си откъснат колкото искат, но аз съм бил момче и зная, ако не ги гоня и не им крещя, те няма да дойдат повече.