Архив за етикет: обвинение

Където има завист, всичко е лошо

images– Защо този човек е тъжен? – попитали един мъдрец, показвайки му мъж, който постоянно ходел мрачен и с натъжено лице.

– От това, – отговорил опитният познавач на човешкото сърце, – че с него се е случило голямо нещастие или негов ближен е имал по-голям късмет.

Завистта е равносилна на убийство. Това е била причината за първото убийство.

Завистта причинява на хората голямо зло. Прониквайки в душата, тя приспива съвестта. Пресмята съчиците в очите на ближния, а след това отдела смъртоносна отрова. Отравя душата с подозрителност, горчиви мисли и обиди.

Когато се повдигне собственото „аз“ нависоко, то започва да контролира целия живот на човека. Очите гледат през изкривени стъкла, през които се изопачава истината.

Сърцето на завистливия човек се изпълва с възмущение, неговата уста произнася обвинения срещу невинния.

Но най-лошото е, че това на пръв поглед не се забелязва. Безчестието води към предателство и убийство.

Поради завист бе предаден Христос, а апостолите бяха хвърлени в тъмница.
Завистта осъжда всички, но самата тя внимателно се прикрива.

Това е пагубно чувство, краеъгълен камък на светския живот. От всички човешки чувства завистта е най-отвратителното.

Тя е злокачествена язва на душата. Ако завистта завладее сърцето на вярващия, тя прекратява по-нататъшното му духовно израстване.

Спорът, коя мобилна операционна система е по-добра, довел до сериозни наранявания

broken-beer-bottleЧесто по форуми и социални мрежи се водят сериозни дебати за това коя мобилна операционна система е по-добра. Разбира се, основно говорим за подръжниците на  Android и iOS, явно тези платформи са най-популярни.
Ако в спор по Интернет можеш просто да изключиш компютъта си, в реалния свят се налага да отговаряш за всяка казана дума. Споровете офлайн са по-леки и без особени последствия.
Съвсем друго се е случило с две момчета, разделящи апартамент в град Талса, щата Оклахома.
В състояние на алкохолно опиянение, започнали спор, коя операционна система е по-добра. Дума след дума, момчетата разбили бирените си бутилки и започнали да си нанасят жестоки удари със самоделните си оръжия.
В резултат на това момчетата попаднали в болницата. В полицията все още не знаят, срещу кого да повдигнат обвинение и изобщо трябва ли да правят такова нещо.
Когато местните медии, не без чувство за хумор, запитали полицаите, коя система все пак е по-добра, те не отговорили.

Този простор

imagesПовървяха около десетина минути. Минаха покрай шадравана, заобиколиха стадиона и оставиха зад гърба си новия паркинг. Двамата мълчаха и вървяха, докато парка се стопи и излязоха на хълма.

– Ще ти разкажа една история, – каза Марк и погледна младия мъж, който вървеше до него. – Нали питаше защо са ми такива ръцете.

Ръцете му бяха изкривени, а на много от тях нямаше нокти, бяха изтръгнати.

– Е щом си решил, – повдигна рамене Владо.

– Бях обикновено момче, по нищо не се различавах от другите. Страшна война беше. Бяха ни оставили да вардим един навес. Хванаха ни, но повечето от нас бяха избити. Малкото, които бяхме останали, ни навързаха и ни подкараха покрай една река. След два ден ритници,удари с приклади, глад и студ пристигнахме в пленически лагер. Капитанът, който го ръководеше, си мислеше, че знам повече, отколкото всъщност знаех.

Ръцете на Марк потрепераха.

– Или си беше просто гадняр, – продължи Марк. – Обработваха ме добре няколко седмици, за това ръцете ми са такива, а после ме хвърлиха в една дупка цели пет години. Едва не умрях там, – гласът му заглъхна.

В мислите си беше някъде далече от тук, миналото и спомените не му даваха мира.

– Пет години затвор в една дупка, – прошепна Владо уплашено, той не можеше да си представи такова нещо.

Когато Марк отново заговори, в гласа му имаше горчивина:

– Не затвор, а клетка с пръстен под, два и половина метра широка. Пускаха ме да излизам само два пъти в месеца. През останалото време спях и крачех. Сънят трудно идваше, за това повечето от времето крачех. Четири крачки напред и обратно.

Погледна Владо изкашля се и продължи:

– Сега не понасям затворени пространства, за това се разхождам. Когато се озова между стени, веднага излизам, тъй като преди не можех да го правя.

И той размаха осакатените си ръце към дърветата, небето и всичко наоколо.

– Защо ми разказваш всичко това?

– Разбрах, че имаш неприятности, а знам, че си невинен, ще е жалко да гниеш в някоя дупка, заради някой друг. Разбираш ли, този простор ще ти липсва.

Владо кимна. Той съвсем не искаше да загуби свободата си, особено сега, когато нищо не беше направил, независимо от обвиненията. Владо беше младо момче, а пред него беше животът.

Как въздейства изравняването

indexПрофесор по икономика спорил веднъж с една група студенти. В групата студентите настоявали, че социализма „работи“ и при него няма да има бедни и богати.
Професорът се засмял и предложил:
– Ще направим следния експеримент. Всички резултати в групата ще се усредняват. Оценките ви ще бъдат еднакви. Така никой няма да се провали, но и никой няма да получи „отличен“.
След първата контролна всички получили оценка „добър“. Тези, които се трудили много над учебниците били разстроени, а тези, които учили по-малко били щастливи.
За втората контролна тези, които четяли малко изобщо не отворили учебниците, а тези, които обикновено съвестно се трудили над книгите решили, че ни си заслужава толкова много да се занимават. Оценката на тази контролна работа била „среден“. Никой не бил щастлив.
На третата контролна работа всички получили оценка „слаб“.
Резултатът не се е подобрил, тъй като кавги, обвинения и злоупотребите довели до враждебни отношения и никой не искал да учи заради другите.

Дипломатически имунитет

Срещу чуждестранен дипломат, проникнал в чужд дом, не било повдигнато никакво обвинение.за престъпление. Той ударил с колата си оградата, отворил вратата с крак, събрал всички скъпоцености в една торба и ударил стопанина със кана по главата.
На пияният генерален консул сложили белезници, но после го пуснали, защото пострадалия решил да не го съди. Дипломатът можел да бъде наказан за хулиганство, но от това го защитавал международния закон за дипломатически имунитет.
Всички, които са приели Христос като спасител имат имунитет, но от друг вид. Той не ни защитава от светските съдилища, но ни защитава от осъждението съдния ден. Нашият грах има последствия, но не ни лишава от правото да попаднем на небето.
Как ще реагирате на такова снисхождение? Трябва ли да считаме прошката в името на Христос за индулгенция в егоистичния си живот?
Ако вярваме това, което се говори за робството на греха, ако се грижим за тялото и ума си, ако мислим за другите, ако мислим как той е страдал за нас, то не.
Имунитет, което ни дава Христос е даден с една единствена цел: да се покаже колко много Бог ни обича, и да ни обясни, че трябва да живеем за Него и чрез Него.