Слънцето обагряше с последните си лъчи хълмовете. Двамата мъже не забелязваха нищо около себе си. Дискусията така бе обзела мозъците им, че ако ги преместеха на друго място, едва ли щяха да забележат. По-младият не отстъпваше:
– Всяка наша мисъл предизвиква редица изменения в най-малките частици на мозъка и нервите. Тези изменения се придружават от електрически явления. По време на работа мозъкът и нервите излъчват специални електромагнитни вълни, които се разпръскват във всички страни точно така, както и радиовълните.
– Но защо и досега не можем да разговаряме мислено помежду си? – попита учудено събеседника му.
– Тези електро вълни са с малка мощност и имат своеобразно естество. Затова излъчената от някого мисъл се възприема от съзнанието на друг само ако тази мисъл попадне в мозъка с еднаква настройка.
– С една дума, ако мозъкът „приемник“ може да приема вълни с такава дължина, с каквато ги изпраща „предавателната станция“, тоест излъчващият мозък? – доуточни другият
– Така е.. И случаи на такива предавания отдавна са наблюдавани между близки хора. Но тъй като е било невъзможно да се проверят тези случаи и още повече да се обяснят научно, науката ги е отрекла. Тези загадъчни случаи са използувани от всякакви спиритисти, „телепати“, теософи и други мистици, опитващи се да докажат научно съществуването на „дух“, който може да се прояви независимо от тялото. Когато започнах да изучавам работата на мозъка и нервите, за мое учудване намерих редица близки аналогии в строежа на нервната система и мозъка с конструкцията на радиостанцията. Мозъчните частици играят ролята и на микрофон, и на детектор, и на телефон. Нишковидните разклонения на нервните клетки завършват със завъртулки, които учудващо напомнят спиралния проводник, така наречения соленоид.
Самоиндукцията…… Интересно е, че дори професорът физиолог, с когото работих, не беше в състояние да обясни задоволително от физиологична гледна точка значението на тази спирала. В светлината на електротехниката тя получава напълно логично обяснение. Природата очевидно е създала тези завъртулки за усилване на електрическите токове. В нашето тяло има дори и лампата на Раунд, това са ганглийните възли на сърцето. Източникът на сърдечната енергия съответствува на батерията на акумулатора, а периферната нервна система на заземяването. И така, изучавайки строежа на човешкото тяло от гледна точка на електротехниката, аз дойдох до пълното убеждение, че нашето тяло представлява от само себе си сложен електрически апарат, цяла радиостанция, способна да излъчва и приема електромагнитните трептения.
Нощта отдавна бе хвърлила черното си було над земята. Мракът бе изпълнил всяка педя наоколо.. А мажете не усещайки настъпващия студ, стояха и мълчаха. Всеки от тях разсъждаваше върху разговора проведен преди малко

Сътрудниците на университета в Тел Авив проф. Бернар Атали и д-р Ашер Перец са представили ново лекарство за невропатична болка.
Невропатична болка се причинява от увреждането на нерви и тъкани. Тя често е виновна за хроничната болка. Този вид болка може да бъде в резултат от злополука или заболяване, като злокачествен тумор, туберкулоза на кожата и диабет. Невропатична болка обикновено е устойчива на традиционните болкоуспокояващи, включително ибупрофен и дори морфин, за това може да стане причина за пожизнена нетрудоспособност.
Новото лекарство BL-7050 потиска предаването на сигналите за болка, въздействайки на група протеини, които функционират като канали на калия. Калият играе ключова роля във възбудимостта на клетките, особено на тези, които се намират в нервната система и сърцето. Когато калиевите канали не функционират нормално, клетките са склонни към хипервъзбудимост, което води до неврологични и сърдечно-съдови заболявания като епилепсия и аритмия. Освен това,  по калиевите канали се предава болката, предизвикана от повредените нерви и тъкани.
При експериментите с плъхове се е установило, че лекарството предотвратява прекалената неврона възбудимост, като по този начин защитава не само от невропатична болка, но и от епилептични припадъци.

Тези, които не се страхуват от височини, могат да изпитат смелостта си и по друг начин. Предлагам им да се поразходят на височина 1500 метра, като под себе нямат нищо друго освен  въздух. Такава екскурзия със сигурност не е за хора със слаби сърца.

Националния парк, разположен на планината Тянмен, се слави с няколко необичайни туристически атракции. Например, разходка по стъклен път в облаците и да се полюбуваш на цепнатина в скалата, приличаща на врата към рая.

Разходката носи романтичното име „Пътя на вярата“ и започва на височина 1430 метра. Дължината ѝ е 60 метра, а ширината само 1 метър.

На туристите с здрави нерви разходката дава не само порция адреналин, но и възможност да се наслади  от птичи поглед на прекрасния горски парк.

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.