Попитали една душа, която била достигнала зрялост и дълбочина в познаването на Господа.

– Каква е тайната на твоя успех?

Тя отговорила:

– Обръщайте внимание на предупрежденията.

Ние за това не разбираме Бога, защото не сме внимателни към Неговите нежни предупреждения, Неговата блага строгост, тактично Му принуждение и Неговия тих глас.

Духането на тихия вятър едва се чува, то трябва да се усети. Божият нежен натиск върху сърцето и мозъка е като докосване на утринния галещ бриз.

Тихият Му глас, почти срамежливо се обръща към сърцето ти и ако се вслуша в Него, ти ясно ще чуваш с ухото си какво ти говори.

Този глас е предназначен за любимият. Любовта винаги  внимателно слуша и най-малкият шепот. Но ако не вярвате на любовта и не отговаряте на нейния зов, тя си отива.

Бог е любов и ако искаш да Го познаваш, непрекъснато се вслушвай в нежните Му призиви.

В разговор, когато искате да изречете дума, вслушайте се в предупреждението на тихия глас и замълчете.

Нашите сърца са разбити по някакъв начин, може би от разочарование, страх, срам, отхвърляне или подигравки. Съжалявам. Боли ме, че сте преминали през това, но хубавото е, че Бог се грижи за всеки от нас.

Какво прави Бог, когато плачете? Той също плачеше.

В действителност, когато имате болка, Бог е най-близо до вас, независимо дали го осъзнавате или не.

В Библията се казва: „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух“.

Как го прави? Той ни спасява, като ни дава ново сърце.

Бог казва: „За любовта, която е виновна за това ви състояние, Аз ще ви дам сърце, което прощава. За сърцето, което е възмутено, аз ще ви дам друго, което е пълно с мир. За сърцето, което е неспокойно, аз ще ви дам ново, което е уверено. За сърцето, което е самотно, аз ще ви дам сърце пълно с любов. Позволете ми да направя трансплантация на сърце ви. И Аз ще ви направи свободни“.

Защо имаме нужда от свобода? Защото всички ние сме поробени. Станали сме роби на очакванията на другите хора, на миналите спомени, на бъдещите страхове, на моментен натиск, на становищата на обществото, …..

Но всичко, което трябва да направите е да отворите сърцето си за Исус Христос и му даде 100 процента от сърцето си.

Трябва да спрем да се ограничаваме Бог! Ние дори не можем да си представим колко много Той иска да направи в живота ни.

Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

Уникалната особеност на това място са вълните убийци. Именно така се наричат вълни, достигащи на височина 54-50 метра, имащи дължина 1000 метра.

Тяхната хай-важна характеристика се заключава в това, че те се движат по повърхността на океана в произволно направление, независимо от вятъра и теченията.

Блуждаещите вълни имат огромна маса. Повърхността, на която се появяват, изпитва огромен натиск.

Дори и най-големият плавателен съд сблъскващо се с такава грамада, потъва за няколко минути.

Процесът за раждането на вълни убийци не е известен. Известно е, че нямат нищо общо с явлението цунами, възникващо в резултат на рязко повдигане на морското дъно.

Девети век, през него бяха основани няколко славянски държави. В тях се зароди потребност да определят религията и вярата си.

Моравския княз Ростислав изпрати писмо до цар Михаил:

„Хората ни се отказаха от езичеството и сега спазват християнския закон, но нямаме учители, които да ни разкажат за истинската християнска вяра на родния ни език. Така че изпрати при нас учител, който да ни предаде целия добър закон от вас из цялата страна. При нас идват християнски учители, но те са италианци, гърци и немци и ни учат различно. А ние славяните сме прости хора и няма, кой да ни изложи ясно истината и разбрано да ни научи“.

След като получи писмото царя събра съвета и повика Константин да чуе за тази нужда. А по-късно му каза:

– Чуй, Философе, зная че ни си много здрав, но друг не може да свърши тази работа по-добре от теб. Ще ти дам много подаръци, вземи брат си Методий и идете при солунците, те говорят чисто славянски.

В отговор Константин каза:

– Аз съм слаб телом и съм болен, но ще се радвам да отида там, ако моравските славяни имат букви и книги на своя език.

Царят каза:

– Баща ми и дядо ми и много други са искали това, те са ги търсели, но не са ги намерили. Как мога аз да ги намеря.

Философът отговори:

– Кой може да пише по водата и да си навлече еретическо име?

– Ако ти измислиш славянските букви, може би Бог ще ти даде това,  молейки Го с вяра отхвърляйки всеки натиск.

Константин се съгласи да отиде. Преди да тръгне той се уедини с брат си Методий и други съмишленици в молитва.

Бог чу молитвите им и даде буквите на Константин и той започна да превежда Евангелието:

„В началото беше Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“.

Царят се зарадва и прослави Бога.

А Константин и Методий се отправиха към Моравия с новопреведените книги. Царят изпрати с тях дарове и следното писмо до Ростислав.

„Бог ни посети и ни мотивира за по-добро усъвършенстване. Той ни даде писмо на вашия език и сега ще Го славите на своя си език. Изпращам ти мъж честен и благонравен, книжник и философ. Постарай се с негова помощ да се утвърди делото, което е изискано от Бога и не отхвърляйте спасението. И издигнете други, които да работят в правилния път, за да привлекат всички християнски души, които искат да вярват в Христос, нашия Бог, от сега и до свършека на света“.

Това бе началото на един велик подвиг за двамата братя Константин и Методий, които станаха първоучители на славяните. Величието на това дело не бе толкова в изобретяването на буквите, колкото в превода на свещените книги и воденето на богослуженията на роден език.