Танцуваща мебел. А защо не? В нашето сиво ежедневие, понякога цветно, не достигат шегите.
Шеги, който да те срещат на входа на жилището ти, на които можеш да седнеш, които да подобрят настроението ти и да ти дадат желание да живееш и да твориш.
Колко често това не ни достига!
Времената са такива мрачни и обезкуражаващи, така че нека творенията на дизайнерите да ни накарат да се усмихнем и да погледнем света от друг ъгъл.
Танцуващи столове, циферблати на часовници с лица, столове без крака, с такива шеги дизайнерите привличали хората от незапомнени времена. Велможи от миналото, събирали колекции от тези удивителни предмети. Това било хоби, което преминавало в страст.
Сега ние се възхищаваме от колекциите им. Цяла индустрия от дизайнери и художници работи и създава нови удивителни творения.
Понякога това е полезно. Погледнеш, усмихнеш се и научаваш нещо ново. Колко малко ни трябва понякога.

Родителите на Ани имат малка хижа, на пет километра от върха.  Тръгнахме една група на там Ани, Мариан, Борис, аз и още няколко души, които виждах за първи път.
В последната минута се появи Стоян Христов и се присъедини към компанията. Трудно го понасях. Зная, че и Борис едва го търпи.
Въпреки всичко трябва да призная, че Стоян е изключителен скиор. И не е чудно това. Баща му всяка зима го изпраща по планините.
Стоян използваше всеки удобен случай, за да ни покаже превъзходната си техника.
Карахме напряко без да търсим пътеки. Около града се издигат твърде много възвишения. Стоян се спускаше стремително по склоновете, за да ни демонстрира какво умее.
Забелязах, че настроението на Борис падна под нулата. Едва ли му завижда. Той не е такъв. Пък и самият той е отличен скиор. Но всеки, който види надменното лице на Стоян след поредния елегантен завой, не може да не го присвие нещо в корема.
Може да е лошо, но аз пламенно се молех поне веднъж да се провали с гръм и трясък.. Може страно да ви прозвучи, но мислите имат сила. Сигурна съм, че планеното ми желание съчетано с един нахален корен, стана причина Стоян да падне.
Е, падането не бе никак елегантно. Туп и …. готово!
Всички с дълбоко удовлетворение видяхме как Стоян се изправя с мъка, проклинайки коварния корен. След това той гордо изтупа снега от елегантния си скиорски костюм и се усмихна, сякаш нищо не се бе случило. Благодарих на коренчето, което бе подало нослето си от снега точно в подходящия момент.
След това дребно произшествие пристигнахме радостни в хижата.

Злоупотребата с алкохол е основен проблем в повечето страни по света. В малки дози, алкохол, дори е полезен, повдига настроението и обединява хората. Но не всеки знае мярка. На другия ден главоболие, загуба на памет, а често има и не много приятни спомени.
Решение на проблема е предложил Дхария Данд студент в Масачузетския технологичен институт.
Данд е разработил електрони „кубчета лед“. Това са малки устройства, които следят за изпитото от човека спиртно питие и дават сигнал, когато повече не трябва да се пие.
Кубчетата са в прозрачен корпус, под които се скриват разноцветни светодиодни светлинки, акселерометър, инфрачервен приемник и батерия. С помощта на акселерометър устройство записва точния броя на изпитите глътки и пресмята приблизителното количество на алкохола. Като забавно допълнение, светлинките мигат в такт с външните звукове, ако сте в нощен бар ще се получи чудесна  светомузика.
Когато човек пие първата си чаша първият стъклен куб щастливо мига зелено, което показва, че не се наблюдават никакви проблеми и може да продължи. Във втория стъклен куб мига кехлибар, предупреждавайки, че нормата на приетия алкохол е на границата. При изпиване на третата чаша светлинките стават червени, което показва, че е време да спре човекът да пие и по-добре е да преминаване към други удоволствия в живота.
Кубът е свързан безжично с мобилния телефон и ако човека не престане да пие, телефонът изпраща SMS-съобщение до определен номер, така че с проблема да се заеме някой друг.
За съжаление, авторът на проекта не казва нищо за плановете относно масовото производство на тези кубове.

Сега, когато още сме в празнично настроение и ни е толкова трудно да се съсредоточим в трудните ежедневни въпроси на делника, можем да научим и нещо интересно от света на спорта.
Най-старият играч по тенис на маса Дороти де Лоу от Австралия е роден на 5 октомври 1910 г.
Тази представителка на Австралийската федерация по тенис е записана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария състезател по тенис на маса.
Тя е била на 97 години, когато е представяла Австралия на XIV Шампионат по тенис на маса в света за ветерани.
Това състезание се е състояло в Рио де Женейро, Бразилия на 25 май 2008 г.

Блудкавата и еднообразната храна може да предизвика нервен шок и психически разтройства. Учените установили, че всяка безвкусна храна снижава настроението, прави хората апатични и в най-добрия случай предизвиква хронична умора. Строгата диета, в която се използват продукти не по вкуса, може да доведе до нервно разтройство.
Депресираните хора не възприемат положително еднообразната храна. Те я възприемат болезнено и с отвращение.
Болните хора не усещат познатия и любим вкус и ядат автоматично. Те не осъзнават какво количество поглъщат. Така започват да надават на тегло.
30% от депресираните хора с нормално тегло започват да пълнеят. Жертви на диетичните депресии често стават жени, те много повече от мъжете използват изтощителните диети.
В резултат на това, мозъкът е лишен от хранителни вещества и изпраща сигнали към тялото на безпокойство и напрежение. Хората започват да се чувстват нещастни, неудовлетворени и раздразнителни.
Учените са установили, че ако дълго време се използва една и съща диета се нарушава метаболизма и в организма се натрупват кетонови тела, които имат отрицателно въздействие върху мозъка, което може да доведе до сърдечни заболявания.