Един ден Иван се изкачи до върха на планината. Той се възхити от това, което виждаше от там.

Стори му се , че някой му говори. Напрегна слуха си и долови тих глас:

– Това е твоето наследство.

И Иван тръгна да вземе това, което бе негово.

Докато вървеше пред него застана човек, който сложи ръка на гърдите му и го възпираше да продължи по-нататък.

– Кой си ти? – попита Иван.

– Твоите борби.

Иван се натъжи.

– Нима няма да стигна до моето наследство?

Нещо го накара и той погледна през рамо си назад. Изненадата му бе голяма.

Десет ръце на мъже бяха опрени на гърба му.

– Кои сте вие?

Последва кратък отговор:

– Твоята цел.

Иван се замисли. Той все още не можеше да разбере всичко, което му се случваше.

– Какво става? Нищо не разбирам! – и безпомощно отпусна ръце.

Удари гръм. Полъхна вятър. И Иван долови тих глас:

– Твоята цел е по-голяма от борбите, които водиш.

С какво се борите днес?

Болест? Мненията на другите хора за вас? Отхвърляне? Несигурност? Наркотик или алкохол? Гняв ? ……..

Без значение каква е вашата борба, винаги помнете, че целта ви е по-голяма от вашата борба!

Вики се прибра през ваканцията у дома. Тя вече трета година учеше в един от колежите в големия град.

Днес баща ѝ Стефан Михайлов, уважава мъж в родният ѝ град, я бе поканил на вечеря в прославеното заведение на тяхното малко градче.

Вики бе изненадана, но бързо даде съгласието си:

– О, татко, това е голямо предизвикателство за мен, но ще дойда вечерта с теб и ще ти бъда дама за вечерята.

През изминалите години, докато учеше, Вики се грижеше сама за себе си. Баща ѝ пращаше пари, но и тя в свободното си време работеше за по няколко часа на разни места, когато това ѝ бе възможно.

Парите, които изкарваше бяха напълно достатъчни да се издържа и сама. За това и бе странно, че баща ѝ още ѝ пращаше пари по време на обучението.

Тя му бе казала, че и сама се оправя, но той въпреки всичко не спря да ѝ изпраща записи с пари.

Вечерта бе топла, а в заведението бе тихо. Нямаше много посетители. Вики и баща ѝ се настаниха на една маса.

Когато свършиха вечерята, Вики каза:

– Благодаря ти, татко, за тази вечер. Храната бе превъзходна.

– Вики, ти си винаги добре дошла у дома. Не е нужно да ми благодариш за всичко, което получаваш от мен. Знам, че в по-голямата част от времето си далече от дома, но ти все още си член на нашето семейство.

Вики се усмихна и смутено промълви:

– Благодаря ти, татко.

И двамата избухнаха в смях.

“ В моето семейство, – помисли си Вики, – нищо не съм направила, за да спечеля любовта на родителите си или това, което те правят за мен. Думите на татко ми напомнят, че и нищо не съм направила, за да заслужа да бъда част от Божието семейство“.

Ние не трябва да печелим Божията благодат, прошка или възможност да бъдем от част от Божието семейство. Всичко това приемаме просто като безплатен подарък

Когато всеки от нас се обърне към Исус, става Божие дете, а това означава, че получава вечен живот, а в небето го очаква нетленно наследство.

Слава на Бога за този прекрасен подарък.

Кокосовият остров е фантастично царство на акулите. Водната зона е покрита с океанска флора и фауна.

Островът в момента е все още необитаем. Преди около 500 години на остров Кокос са открили пирати, бягащи от правосъдието.

Основното съкровище на острова е неговата природа.

Необитаемият остров от 20 години насам е природно наследство под опеката на ЮНЕСКО.

Околностите на острова са доста привлекателни места за любителите на подводните приключения.

Дворецът е проектиран в приказна цветова палитра. Разположен е на върха на планината и е заобиколен от прекрасно оформен парк.

Това е един от най-значимите образци на романтизма на XIX век.

Дворецът Пяна е част от световното културно наследство на културния ландшафт на Синтра, който се охранява от ЮНЕСКО.

Този шедьовър е построен от пруският архитект и инженер Барон Вилхем Людвиг фон Ешвеге.

В днешно време дворецът е открит за посетители, които го напускат претоварени от впечатления.

До края на Средновековието френският език нямал единна система. Той бил разделен на няколко диалекта.

Почти всеки писател имал свои граматически правила. Френски поезията и литературата достигнали своя връх в периода от 18-ти до 20-ти век.

„Пепеляшка“, „Спящата красавица“ и „Синята брада“ се е появили точно по това време. Тези истории са написани от известния писател Шарл Перо.

Значителният принос на Франция в световната литература и културното наследство станали произведенията:  „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Гърбушкото от Нотр Дам“ и „Двадесет хиляди левги под водата“.

Романът „Фантомът от операта“, написана през 20 век от Гастон Леруа, е една от най-известните творби на съвременната френска литература.

Днес най-значимата награда в областта на френската литературата е  Гонкур награда – Prix Goncourt.