Петко бе много бърз в бягането. За това го бяха включили в отбора по лека атлетика.

На поредното състезание трябваше да пробяга 1600 метра.

По време на третата обиколка на пистата, обувката му отлетя във въздуха.

Петко не спря. Продължи. Публиката го аплодираше.

Когато чорапът му започна да се отдалечава бавно и да се развява с всяка стъпка, публиката не само го аплодираше, но и викаше.

Това го накара да тича още по-бързо.

Петко спечели състезанието.

По-късно той обясняваше на приятеля си Емил:

– Знаех, че всички ме гледат. Вече не беше просто състезание. …. Те гледаха какво ще направя. Това ме накара да тичам още по-бързо. Исках да се справя по-добре.

Всеки от нас има приятели, които са загубили повече от обувката си.

Какво повече са изтървали?

Те са загубили надеждите си, мечтите си и волята си.

Какво можем да направим?

Да ги окуражим, като им предложим навременна дума и да тичаме редом с тях, викайки:

– Хайде, приятелю! Не се отказвай! Не забавяй темпото! Продължавай!

Пламен обясняваше:

– Огънят е химическа реакция, която освобождава енергия под формата на светлина и топлина. Ако има достатъчно въздух, гориво и топлина, огънят ще продължи да се разпространява.

– Това ме навява мисълта за Светия Дух, – отбеляза Павлин. – Ако Го оставим да върши работата си, Той няма да бъде угасен. Освен това този пламък няма да ни навреди.

– Ти всичко свързваш с Бог, – въздъхна недоволно Пламен

– Огънят има пречистваща сила, а Светия Дух най-добре може да ни пречисти, – продължи уверено Павлин.

– Огънят си е огън, а твоя Свети Дух е друго нещо, – сбърчи нос Пламен.

– Всеки от нас се нуждае от очистващото действие на Божия Дух, – настоятелно говореше Павлин. – Покани този Пречистващ огън да извърши делото Си в сърцето ти.

Пламен махна с ръка възмутено, а Павлин заключи:

– Макар и външно да тлеем, вътрешно се обновяваме ден след ден.

Двамата бяха на различно мнение относно огъня на Светия Дух, но Павлин крепеше надежда в сърцето си, че приятелят му Пламен някой ден ще откликне на Божия призив.

На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

Асен се молеше за спасението на жена си повече от четиридесет години.

Един негов приятел го попита веднъж:

– Не ти ли се е искало понякога да се откажеш?

– Той никога не ме е разочаровал. Има си Божие време за всичко, – бе отговорът.

Когато съпруга

Ако възложим надеждата си на Бог, Той няма да ни разочарова.

Съпругата на Асен прие Исус Христос за свой Господ и Спасител на погребението на съпруга си.

Тогава тя видя църквата, пълна с онези, които обичаха мъжа ѝ.

Чу убедителното послание на Този, Който бе водил Асен през целият му живот на земята.

Накрая тя се поклони на единствения Бог и прие спасението Му.

Трудно ви е да се молите, когато дълго време не получавате отговор.

Бог работи и тогава, когато ви се струва, че не отговаря.

Просто се молете се и чакайте!

Пътуването е дълго, но наградата е голяма.

Нгабе-Бугле, една от най-големите и маргинализирани групи от коренно население в Панама. Всяка година те пътуват по планинските пътеки до място, наречено Кебрада Гуабо.

И защо го правят?

Идват да получат надежда, помощ и да вкусят от рая.

Това е мащабна операция, която се фокусира върху предоставянето на Божието Слово и разпределението на Божите дарове.

Едно малко момиченце се редеше на опашка за чаша гореща овесена каша. Краят на опашката не се виждаше.

Когато му дойде реда, то подаде стара използвана чаша. Вътре в нея имаше пръстен от мръсотия, който достигаше почти до ръба.

Служителят не потърси нова чаша, защото то и без това бяха свършили, но изми съда, който му бе поднесен, за да нахрани детето.

Бог не търси ярки и лъскави чаши. Той търси мръсни, несъвършени съдове.

Господ използва хора, чийто живот е простен и възстановен, за да носят евангелието на изгубените, най-малките и последните.

Нека Господарят на жетвата намери повече съдове, които са готови да носят Неговото име и да хранят хората с добрата вест за Исус Христос.