За да не нервничите и да не се тревожите, превърнете в навик решаването на всеки проблем, който се появи, без да отлагате.
Ако решавате работите и проблемите си, ведна след като се появят, то няма да ви се натрупат случаи, които дълго ще се мотаят и ще ви нервират.
Този, който се е заел веднага с нова поставена задача и я е изпълнил, ще има повече свободно време и ще се насочи към следващия проблем по-бързо.
Въпреки, че Бог може мигновено да ни преобрази, той е избрал да ни развива по-бавно. Исус умишлено е развивал учениците Си постепенно, точно както Бог позволи на израилтяните да заемат Обетованата земя „малко по малко“, така че да не бъдат претоварени. Той предпочита да работи стъпка по стъпка в живота ни.
Защо отнема толкова време да се променим и да порастнем? За това има няколко причини:
Ние се учим бавно. Често се налага да учим урок 40 или 50 пъти, за да го научим, както трябва. Проблемите продължават, повтарят се и ние си мислим: „Пак ли? Аз вече съм научил това!
Но Бог знае по-добре. Историята на Израел илюстрира колко бързо забравяме уроците на Бог и колко бързо се връщаме към старото си поведение. Ние трябва многократно да повтаряме това, което сме научили.
Имаме много още да отучваме за неща, които създават повечето от нашите проблеми. Всички наши лоши навици не се развиват за една нощ, тогава е нереално да очакваме, че те ще си отидат веднага. Това не е хапче, молитва, или принцип, който веднага може да отмени щетите нанесени от много години. В случая се изисква упорита работа, при която става отстраняването на лошите и порочни навици, каито се заменят с чисти и добри такива.
Растежът е болезнен, понякога и страшен. Няма растеж без промяна. Няма промяна без страх или загуба. Няма загуба без болка. Всяка промяна е свързана със загуба на нещо. Например, страхуваме се за загубите си, дори ако нашият стар начин е в разрез с новото, това е като чифт износени обувки, които не искаме да захвърлим, защото са удобни и познати.
За изграждане на добрите навици се изисква време, за да се развият. Не забравяйте, че вие сте сбор от вашите навици. Вашите навици определят характера ви.
Има само един начин да развием навиците на Христо-подобен характер. Трябва да ги практикуваме, а това отнема време! Навици не се променят мигновенно.
В Сидни на брега на Тасманово море има стръмна скала, която е станала популярна като място за самоубиства.
Близо до нея се намира къща, в която живе Дон Ритчи. Той спасил, по официални данни, 160 човека.
Дон имал навика да наблюдава разхождащите се край скалата.
Когато виждал в даден човек признаци за самоубийство, отивал при него и го питал:
– Мога ли с нещо да ви помогна?
А после го канел в дома си на чай.
Тайната на личната промяна става, когато човек се изправи пред истината.
Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабите си страни, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, миналото и бъдещето. А тази истина е Исус Христос.
Зад всеки лош навик в живота ви стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали на лъжата: „Аз винаги ще мога да го изплати.“ Може би сте надценявали възможностите си или сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, нова кола и т.н.
Библията учи, че личната промяна започва с истината. Тази истината ви освобождава. Исус Христос е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истина.
Каквото чуете по телевизията или прочетете в книгите, не винаги ще ви помогне, защото това не винаги е истина. Но това, което Бог казва винаги е истина.
Божието Слово ви показва как да останете в Божия път.
Ето защо е толкова важно за вас да имате ежедневно тихо време със Словото на Бога. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си върху основата на лъжи, заблуди, измами или полуистини, вие никога няма да се промените.
Но когато се изправите пред истината и сте готови да отговаряте пред нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.
По време на Втората световна война, правителството на САЩ допуснало гранати под формата на бейзболна топка.
Очаквало се американските войници да хвърлят „топката“ много по-лесно и по навик.
Но с тези гранати са имали толкова много случаи на преждевременен взрив, че те от своя страна, причинили повече вреда на американски войници, отколкото армията на врага.
През 1945 г. производството на „бейзболни гранати“ било прекратено.