В края на първата среща, млад мъж придружава любимото си момиче. Окуражен от нощта, той се решава на първата целувка.
В атмосфера на доверие, той опира ръка на стената, усмихва се и ѝ казва:
– Скъпа, какво ще кажеш на прощална целувка?
В ужас тя отговаря:
– Да не си луд родителите ми ще ни видят?!
– Е, хайде! Кой ще ни види в такова време?
– Не, моля те. Представете си, ако ни хванат?
– Не ставай смешна, няма никого наоколо, всички спят.
– В никакъв случай! Това е твърде рисковано!
– Моля те! Толкова много искам да те целуна.
– Не, не, не. И аз те обичам, но аз просто не мога!
– О, да можеш. Моля те!
– Не, не. Не мога.
– Моля те! …
Изведнъж светва лампата на терасата и се появява сестрата на момичето по пижама и с разрошени коси. Със сънен глас сестрата казва:
– Татко каза, да се пребираш и да му изпратиш въздушна целувка. Ако искаш и аз мога да направя това. И му кажи, да не е полудял, нека си махне ръката от бутона на домофона!

Ружа чакаше Новогодишната нощ, както никога до сега. Тя нямаше търпение да даде подаръка на мъжа си. Тодор отдавна мечтаеше за хубава, но доста скъпа писалка, така че тя до сега не можеше да се впише в бюджета им. И накрая тя успя да спести малко пари.
31 декенври винаги е изпълнен с безпокойство и нервност. Дали поради очакваните подаръци или суетенето около подготовка за предстоящия празник?!
Ружа тичаше напред назад, нервничеше и се ядосваше, че нищо не успява. На обяд още повече я раздразни спокойното поведение на мъжа ѝ.
Той лежеше на дивана и гледаше програмите по телевизиата една след друга. И …. се скараха.
Ружа крещеше:
– Нищо не правиш, да се разчекна ли? Само за себе си мислиш!
Тодор се опита да се оправдае:
– Ти сама не ми даваш да направя нещо. Все не го правя, както ти искаш.
Ружа не издържа, хвърли парцала в ъгъла остави продуктите на масата, силно хлопна вратата зад себе си и излезе навън.
Разплакана тя позвъни на приятелката си. Тя я изслуша и ѝ предложи:
– Ела у нас!
Ружа не се поколеба нито за миг.
– Добре, идвам.
Към девет вечерта започнаха да идват гостите. Сред тях имаше много симпатични мъже, които се държаха много любезно. Някои от тях даже предложиха да помогнат в кухнята и сервирането.
„Не са като моя, – помисли си Ружа, – всичко да чакат на готово“.
Всички седнаха на масата за да изпратят старата година. Ружа започна да ги оглежда. Колкото повече се стараеше да открие положителните им страни, разбираше, че ги сравнява със Тодор. Единият без вкус облечен, другият само за себе си разказва, третия прекъсва другите без да ги изслушва, а някои от останалите само се джавкаха. Всичката им любезност изчезна нанякъдя. Чашата преля, когато един от гостите, доста пиян, се опита да прегърне Ружа.
В този момент тя разбра, колко глупава бе кавгата, която сама беше предизвикала. Стана ѝ мъчно, скочи от стола и хукна към дома си.
Влетя в къщи 15 минути преди да настъпи Новата година. Огледа се, всичко почистено и масата сложена. А Тодор седи тъжен и прави салата. Ружа веднага си помисли най-лошото и се наостри:
– Какво, ти гости ли чакаш.
– Глупачето ми, за теб го направих. И подарък съм ти приготвил, за който ти отдавна мечтаеше – златен пръстен.
– Тоше, ти си най прекрасния мъж,  – очите ѝ се напълниха със сълзи. – Обичам те повече от всичко на света.
Двамата се прегърнаха. Часовникът удари 12 часа.

След няколко неудачни опита Мина нацяло се отчая, че някога ще срещне голямата си любов, но реши да опита и това.
На Нова година написа голямото си желание на лист хартия, въпреки че не хранепе големи надежди.
Точно за нова година се събра със цялото си семейство около празничната трапеза. Когато часовникът удари 12 часа, тя отново си пожела съпруг, макар и да не се надяваше на чудо.
От тогава измина половин година. Тя съвсем забрави за своето желание. В средата на деня по електроната си поща Мина получи странно писмо. Там пишеше:
„Ще се съгласите ли да приемете подарък следващия петък в шест часа вечерта?“
„Вероятно е някаква грешка, – помисли си тя“.
Странно, но в писмото беше посочено нейното име и фамилия.
Тя се опита да си спомни, кой и какво ѝ беше обещал, но за нищо подобно не се сети.
Мина позвъни на посочения в края на писмото телефон. Отговори ѝ приятен мъжки глас.
– Услуги за доставяне на цветя.
– Извинете, но тук получих странно писмо по електроната си поща…..
– Един момент сега ще проверя…… да на ваше име има поръчка, щом не сте се обаждали не мога да ви кажа нищо по въпроса…
Мина съвсем не познаваше мъжът на телефона, но поговори с него близо час. С нея той разговаряше леко и непринудено. Към края на разговора Мина имаше чувство, че познава Станчо от хиляда години.
Така и не се разбра кой е дал поръчката, но Станчо обеща да звънне на другия ден след като изясни нещата.
Мина с нетърпение очакваше неговото обаждане. Когато ѝ звънна Станчо ѝ обясни:
– Съжалявам, наистина е станала някаква грешка.
Мина много се огорчи, защото разбираше, че това е последния ѝ разговор със Станчо.
На другия ден той отново и позвъни и тя много се зарадва.
– Извинете, не искам да се натрапвам, но вие много ми харесахте, не искате ли да се видим някъде?
Срещата им беше върховна. Те се разхождаха из парка, ядоха сладолед. Дори и дъжда не им попречи. Станчо я спечели със своето внимание и любезност.
От тогава не се разделяха, а вечерите прекарваха заедно. В средата на лятото сключиха брак и сега от година и половина живят щастливи изпълнени с любов и грижа един към друг.
В очакване на Новата година, тя си спомни за желанието, което бе написала на лисчето преди две години.
„Трябва само да вярвам, когато си пожелае следващата година, да ни се роди син или дъщеря – помисли си тя и се усмихна“.

Нова година е един от най-любимите празници на деца и възрастни по целия свят. Това е празник на веселието, чудесата и време, в което се изпълняват на най-съкровените желания. Не е чудно, че тя е свързана с много суеверия наследство от предците ни.
Ето ви някой от суеверията свързани с Новата година:
Едно от най-извесните от тях е: „Както срещнещ Нова година, така и ще я изкараш!“
За да могат да идват пари в джобовете ви в следващата година, разплатете се със всички, на които дължите пари до 31 декември. Това, между другото, има положително въздействие не само относно финансовото благосъстояние, но и води към отлично здравословно състояние.
Не трябва в никакъв случай да изпращаш гостите си на 31 декември или 1 януари, докато те не пожелаят. В противен случай ще предизвикаш съдбата.
Колкото по-изобилна и разнообразна е новогодишната ви трапеза, толкова ще си „сит“ през Новата година.
Ако в новогодишната нощ срещнете бял кон или прекрасна блондинка, това се отнася само за мъжете, през годината обезателно ще имате успех в някоя важна работа. Късмет се обещава и на тези, които първи излязат от домовете си на 1 януари и срещнат голямо куче.
В новогодишната нощ желанията се сбъдват. Внимавайте да не пожелаете на някого нещастие или беда!
Ако в новогодишната нощ поставите в хладилника си червен платнен чувал с нечетен брой монети с „тура“ нагоре, в следващата година ще имате голям финансов успех. Същото важи и за тези, които си сложат банкнота с голяма стойност в джоба.
Чупете съдове всеки ден, но не и на Нова година. Постарайте се в разгара на веселието да не потрошите нещо, може да имате сериозни неприятности. Но ако разсипете сол на новогодишната трапеза, ви очаква щастие.
Не изхвърляйте в празничната нощ нищо през прозорците на улицата, в противен случай цяла година ше събирате чуждите боклуци.
Намерена подкова носи късмет, а ако намерите такава на Нова година чака ви двоен късмет. Не се притеснявайте, ако настъпитенечие нечие изпражнение, казват, че и това носело късмет. Това било символ, че скоро ще имате стабилна връзка и ще се ожените.

Новата година е вече на прага.
Младеж в препълнения супермаркет изпълнява заявка за продукти необходими за направа на разнообразни салати, предимно новогодишни.
В ръката си държи списъка със салатите. На половината на листа внимателно е съставен списък със съствавките на всяка салата.
Младежът спря и започна да сверява всичко по списъка.
Към него приближи мъж, посочи листа и му каза:
– Дай да видя!
Младежът му подаде списъка. Мъжът застана на едно място и започна внимателно да го изучава.
Изведнъж се плесна по челото и извиква:
– По дяволите, забравих херинга ..!