Автомобилен концерн е пуснал умни очила Augmented Vision, които ще подобрят пътната безопасност и ще направят шофирането комфортно.
Собственикът на такива очила по време на шофиране, ще получава цялата информация пред очите си.
Очилата Augmented Vision мога да проектират навигационната информация със стрелките на пътя. Те показват ограничението на скоростта, дори и местните забележителности. Идеята е, очилата да показват информацията в прякото зрително поле, без да скриват другите участници в движението и да подобряват безопасността.
Очилата се свързват към смартфона, карайки шофьорите могат да видят икона, ако е дошло ново текстово съобщение, което може да се прочете директно зад волана.
Също така, разработчиците са предвидили режим за паркиране. Augmented Parking показва на шофьора разстоянието до бордюра, проекция на изображението, получени с камерата на противоположната страна на огледалото на очилата.
Дизайнерите BMW Mini не разкрива как очилата могат да се използват извън колата, но показват изображение на мъж в художествена галерия, намеквайки, че допълнителни функции могат да бъдат отключени с помощта на смартфон.

Въпреки, че няма данни за това как Исус е изглеждал наистина, повечето хора смятат, че той е бил с дълги коси и брада.
Този образ е толкова популярен, че се среща навсякъде – от Ватикана до най-отдалечените църкви в Патагония.
Въпреки това, християните не винаги са изобразявали така своя Учител. През първите триста години Исус е изглеждал съвсем различно.
През октомври 2014 г. археолози са открили образ на Исус в Испания, датиращи от четвърти век. Гравираният образ върху стъклена плоча показва Божия Син като голобрад мъж с къса къдрава коса, облечен в тога на философ.
Петър и Павел също са изобразени до него и също са голобради.

Портокалите са доста интересен и полезен плод за човека. В тропичния климат портокалите са зелени, а в умерения оранжеви, заради недостиг на слънце.
Днес ще ви представя един доста интересен факт свързан с портокала.
Боби Лийч е вторият човек след Ани Тейлър и първият мъж, който е преодолял Ниагарския водопад в бъчва.
15 години след невероятното си приключение на Ниагара, по време на едно лекционно пътуване из Нова Зеландия, той се подхлъзнал на портокалова кора.
Контузил си крака и два месеца по-късно починал от гангрена.

Историята е жестока към жените. В сферите, където жените имат равни права с мъжете, не навсякъде се приемат еднакво.
В миналото представителките на нежния пол, за да проникнат в тези сфери, заради една или друга цел хитрували.
И как ставало това? Обличали се с мъжки дрехи.
Маргарет Ан Бакли е станала известна под името Джеймс Бари. Така с променено име тази дама е станала известен английски военен хирург през XIX век.
Служила е в Южна Африка. Тя е провела първата операция Цезарово сечения в Африка, явно е симпатизирала на пациентките си.
Интересното е, че тази жена е могла да съхрани своето инкогнито до края на дните си. Само прислужницата, която измила тялото ѝ, узнала „страшната“ истина, а графологичната експертиза на писмата, подписани от Маргарет Ан Балки и Джеймс Бари, потвърдила догадките на любопитствуващите.

Това беше един обикновен разговор. Миглена го наблюдаваше с малко присмехулните си тъмни очи и следеше за реакциите му.

– Когато баща ми изчезна, годините станаха много трудни, – започна тя с малко напевен глас. – Сестра ми по-бързо свикна с мисълта, че е мъртав и бързо се приспособи. За нея беше важно да се утвърди. Учеше упорито, спортуваше, ръководеше разни групи, участваше в различни мероптиятия. Не е лесно да си популярен, когато си беден.

– Парите за сестра ти постоянен проблем ли бяха? – попита Страхилов.

– Не само за нея. Преди да изчезне баща ми, аз не осъзнавах колко сме бедни. Когато навлязах в пубертета,започнаха да ми правят впечатление дрехите, обувките, каква кола кара или каква къща има всеки, който ме заинтригуваше. Майка ми блъсна колата, добре, че поне остана жива, а след това нямахме възможност да си купим друга. Парите не стигаха, можеха да ни спрат тока, а това бе потискащо и кошмарно.

– Сестра ти е искала да бъде популярна, известна, а ти какво точно искаш от живота? – попита Страхилов.

– Свой собствен живот. През първата ми година в гимназията си купих уокмен, с част от парите, които бях искарала на полето през лятото. Живеех със звуците, които постоянно се блъскаха в ушите ми.

– А сестра ти?

– Тя танцуваше с приятели, а аз слушах записи.

– Прилича на идилично детство, – каза Страхилов с разбираща усмивка. – Така ли наистина беше?

– Не точно. Докато другите момичета на моята възраст излизаха с коли извън града и се натискаха на задните седалки, аз правех нещо по-различно.

– И какво беше то?

– Наблюдавах хората, птиците, растенията, прогнилата ограда, голямата локва в задния двор и след това сядах и рисувах. Най-напред не се получаваше, във фигурите нямаше живот, бяха много стегнати и статични. След това ръката ми започна да оформя нещата някак плавно…..

– Да и аз забелязах това, – каза Страхилов. – На една от картините ти имах чувството, че птицата ще излети и ще се удари в мен. Имаш невероятен талант. Непременно трябва да представиш свои картини в предстоящата изложба.

– Изложба, – тихо се засмя Миглена. – Много пъти в живота си съм претърпявала присмехи и разочарования, но болката след това не бих могла да преодолея. Когато рисувам, че чувствам жива, преиспълнена с радост. Не искам огорчения и мъка. Това би ме пречупило и тогава едва ли бих хванала четката отново.

– И все пак опитай, – насърчи я Срахилов. – Вярвам, че и други освен мен ще харесат картините ти. Ще успееш.

– Ще видим, – засмя се хитро Миглена, – до тогава има още две седмици.

Страхилов стана подаде и ръка и каза:

– Имаш талант, не го заравяй, позволи и на другите да му се порадват.

Миглена стана да го изпрати до вратата, а после дълго гледа след отдалечаващия се с отмерена широка крачка мъж.