Слънцето се скри зад хълма, но още се усещаше жегата. Елена седеше край чешмата под старото дърво и се бе размислила.
Баща ѝ бе починал. Разведе се с мъжа си, който ламтеше за власт и не пробираше никакви средства. Дори се опита да пожертва нейната чест за бъдещ му обещан пост.
Болката ѝ бе голяма. Чешмата поради жегата сълзеше, както нейните очи.
Прелетя едра птица, а сянката ѝ притича през поляната. Елена вдигна глава и остана поразена. Клоните на старото дърво бяха изсъхнали. Стърчаха като ръце на изсъхнал скелет. Най-отгоре имаше гнездо на щъркел.
– Как не съм забелязало, че дървото е изсъхнало.
Като ирония на дебелия ствол на дървото се виждаше табела с надпис: „Това вековно дърво е под закрилата на закона за защита на природата“.
Това не изненада Елена. Някаква болест бе нападнало подобни видове дървета из цялата старана.
– Всичко вече се затрива, че дърветата ще оцелеят в такова време?! – възкликна тъжно Елена.
